2009 - bye bye

Прекарах целия ден в размисли за отминалата година,която изчезна като един миг.Дори сега като се сещам за дадени събития се чудя дали са станали през последните 12 месеца.Много бързо се изнизаха тези 365 дни и дори се стряскам от бързото движение на времето.
Ето един кратък обзор на моята 2009 година.Enjoy =)
Мога да разделя годината според емоционалното ми състояние на 2 части:

*Януари - Юни - Хубаво изпращане на старата 2008 година...17 ми рожден ден.[... If anyone ask how old are you - just say - you've been 17 for a while...] До тук всичко добре.Дни след рожденния ми ден - неприятна за момента изненада,падение.От тук нататък започва един период от живота ми,които ме промени достатъчно.Спомням си как се озлобих и почнах да мисля повече за себе си на моменти.Спомням си как се борех,за да спечеля от всяка ситуация.Спомням си всяка пролята сълза и всяка непринудена усмивка.Тогава започнах и блога си.

*Юли - Декември - по щастлива не съм била (sun) Защо ли?
Курс по английски език,на който се запознах със страхотни хора.Там се запознах и с него,най-невероятния човек,който съм срещала до сега.И той е основната причина за моето щастие през втората половина на 2009 година. =) Пожелавам си щастието ми да продължи и през 2010 година.

Няма да забравя
~газовата криза и последващия студ в училище :D
~17тия ни рожден ден с Анита и малкото парти по случай него
~голямото отричане на Свети Валентин (все пак бях сама на празника на влюбените-не можеше да се очаква друго :D )
~първата ми двойка по химия и безсънните нощи в опит да завърша с 6. И разбира се успях ... толкова съм горда със себе си :D
~баловете през май,и като казах балове се сетих за Prince Charming,който пък се оказа само илюзия
~Silver - и безкрайните часове прекарани там с любимите ми хора
~28.07.2009 - нашето начало
~ регистрацията ми в Facebook :D
~ Г-н/Г-жа Анонимен/на в една от публикациите в блога ми

Научих се:

§ "Когато силно желаеш нещо цялата Вселена ти съдейства за да го постигнеш"
§ It always rains the hardest on the people who deserve the sun
§ "Това,което прави пустинята красива е,че някъде тя крие извор"


Филми,който не спрях да гледам
1.Под небето на Тоскана
2.Опасен ум
3.Тетрадката

Маниите ми през годината - Никълъс Спаркс,лилаво,книгите,Анатомията на Грей,рози и слънчогледи,Тодор (sun)

Това е от мен.Весело посрещане на новата 2010 година с пожелание да е по - пълноценна от предходната =]


Защо???

Защо ли?

Защото навън валеше

...и исках да съм твоето слънце

Защото сънят не идваше ...

...а ти се нуждаеше от него

Защото не разбрах какво искаш ти...а исках да ти дам всичко

И сякаш на пук - разкрих себе си

душата си

сърцето си

пред теб

за теб

и не мога

и не искам

времето назад да върна

и думите да залича...




...думите.А те думите сякаш нямаха ефекта,който очаквах да видя...Не зная дали защото не бях достатъчно искрена ... или защото ти не бе готов да ги чуеш...Нищо - аз пак ще ги кажа,когато си готов...защото те думите засвидетелстват верността на делата...защото те думите могат всичко...

"...here I'm lost in your eyes..."

Хей , драги читатели на моите мисли ... Нямам време да пиша за блога ... имам желание,но нямам време или прекалено много ме домързява всеки път когато седна пред компютъра.Но така е като съм се захванала с прекалено много неща, а не знам дали ще се справя и с половината от тях така както искам.Първото нещо,с което се захванах е училищния вестник на милото ми училище.Не знам какво ще излезе от него,но се надявам да се получи нещо добро.Все пак доста усилия сме вложили с Анита и другите от екипа и все повече ще се мъчим.Честно да си призная се чудя какъв ще бъде интереса към него от съучениците ни и точно това ме плаши,че интереса няма да е голям.Но какво пък - няма да се откажа.Все пак трябва да тръгнем от някъде...Очаквайте първия брой. ;)

Друго нещо,за което се чудех е дали аз съм единствение човек,който не иска грипна ваканция???

Не издържах фронта!Разболявам се.От 2 дни вече ме мъчи главоболие,хрема,болки в гърлото.Мислех си,че този път няма да се разболея...,но уви - не стана така :D
И тази вечер седнах с намерението да напиша нещо.Е написах,но само глупости редя :D Загубила съм всякаква творческа муза.Но не си мислете,че не я търся.Вече прерових половината вселена.Остава другата половина.

Сега ви оставям с една хубава песничка,а аз чакам червеното знаменце на скайп да се появи с информация,че той ми пише.И да се отдам на така любимите ми разговори с него. ;) Пожелавам ви лека вечер и продължавам женски разговор с Анито.



Beautiful sunrise in your eyes,

burning like a flame

Beautiful colors inside me,

calling out your name

Кажи какво ми направи?

63 дни ; 1512 часа ; 90720 минути ; 5443200 секунди
или иначе казано 2 месеца съм най-щастливото момиче сред 6-те милиарда души на тази малка планета.И цялата тази история с щастието е заради един млад господин,който по незнаен за мен начин успя да покори сърцето ми и да накара всяка частица от мен да копнее за него,всяка секунда мислите ми да са заети само с него,сърцето ми да бие за него...И не знам как го направи това...само знам,че съм безусловно и необратимо влюбена в него...

Кажи какво ми направи?
Очите ме болят ако не гледам в теб....
Кажи какво ми направи?
Ръцете ме болят, ако не галя теб.....
Кажи какво ми направи?
Болят ме устните ако целуна друг....
Кажи какво ми направи?
Живота ми зависи от това дали си тук ...

Това е за теб ...
...ти си чивека,който държи усмивката ми постоянно на лицето!
...ти си човека,който ме кара да виждам невижданото!
...ти си човека,който накара слънцето да изгрее и за мен!


Някъде там ...

Gotta Be Somebody



This time, I wonder what it feels like
To find the one in this life, the one we all dream of
But dreams just aren't enough
So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling
The moment when we're meeting, will play out like a scene
Straight off the silver screen
So I'll be holding my own breath, right up 'til the end
Until that moment when, I find the one that I'll spend forever with

Cause nobody wants to be the last one there
Cause everyone wants to feel like someone cares
Someone to love with my life in their hands
There's gotta be somebody for me like that
Cause nobody wants to do it on their own
And everyone wants to know they're not alone
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there

Tonight, out on the street, out in the moonlight
And dammit this feels too right, it's just like deja vu
Me standing here with you
So I'll be holding my own breath, could this be the end
Is it that moment when, I find the one that I'll spend forever with

You can't give up, looking for a diamond in the rough
You never know, when it shows up, make sure you're holding on
Cause it could be the one, the one you're waiting on
Cause nobody wants to be the last one there
And everyone wants to feel like someone cares
Someone to love with my life in their hands
There's gotta be somebody for me, ohhh

Nobody wants to do it on their own
And everyone wants to know their not alone
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there
Nobody wants to be the last one there
Cause everyone wants to feel like someone cares
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there

Страхотеееен деееен

Завладели са ме едни емоции,от които няма оттърване(Слава Богу за което)!!!Не съм се чувствала толкова жива,толкова желана и толкова кипяща от енергия!И всичко това се дължи на един страхотен ден.Е,да...те определени емоциите са ме завладели от месец! :D
Събудих се с усмивка още преди да звънне алармата на телефона ми...от нетърпение...огромно нетърпение да видя синеокото момче.Моето синеоко момче!!!И сякаш напук на опитите на градския транспорт да развалят настроението ми,аз пристигнах почти навреме...И той ме чакаше там...на същата пейка,на която ме чакаше преди около месец...Със същата зашеметяваща ме усмивка...И дори тероризиращите ни мухи...Понито на острова...Липсата на достатъчно пейки...Темата за "Жените шофьори"...не успяха да помрачат деня,а напротив спомогнаха да е изключително забавен!!!И това бе един страхотен ден,прекаран с него и с хора,на които държа...Няма достатъчно силни думи за изразяването на начина,по които се чувствам сега...И всичко това благодарение на синеокото момче...защото без теб аз не бих се насладила на всеки миг и всяко малко нещо,което ми предоставя живота...

It's all about you



...I don't know why I want you so...


...so give it to me right or don't give it to me at all...


...give me your heart,give me your soul...

...You're always on my mind...


...I'm in love with you like it was the first time ...

Just say Good bye

Вече не си спомням кога беше последния път когато плаках...може би преди около месец и половина.И вчера вечерта се разплаках.Просто защото ми е тъжно и трябва да кажа Довиждане на хора,които надали ще видя в близкото бъдеще.Едни хора с много големи сърца и с много големи мечти.Дошли тук,в България,доброволно...за да предадат знанията си на нас,учениците.Американски доброволци,с които прекарвахме всеки ден от началото на ваканцията до сега.И всяка секунда прекарана с тях ме научи на нещо ново и различно.Личеше си ентусиазма с които те предават знанията си на нас и съответно интереса,които проявявахме ние.На курса се събрахме хора,с които не сме се познавали преди.А ето че сега в последния ден от курса на никои не му се тръгва и си обещахме,че ще се виждаме често.Ужасно ще ми липсва всяка секунда от тези седмици...Всяка игра,която сме играли заедно...Всяка песен,над чиито текст сме се мъчили...Всеки дебат,на които сме спорили...Всяка рисунка,чиито автор сме научили...Всяка изречение,над чиито пунктуационни правила сме се надпреварвали кои ще каже пръв...Всичко ще ми липсва...Този курс освен знания по английски ми даде много повече...един различен поглед над всичко,запознанства с нови страхотни хора,скоито се надявам ще останем приятели...и любов... ;) Моето лято нямаше да бъде същото без вас и без този курс!Радвам се че се запознах с тези хора и нашите американски приятели Томи и Майк ужасно ще ни липсват...

Simple Story

Както всеки от последните няколко дни на месец юли и този беше изключително горещ.Слънцето бе изгряло още в ранни зори и сега когато дори нямаше 11 то печеше с неудържима сила.Ел вървеше към мястото на уречената среща.Беше избрала да облече бежови къси панталонки и бял спортен потник,беше хванала косата си на конска опашка за да се оттърве поне малко от горещината.пристигна с малко закъснение на уреченото място.Там вече я чакаше нейната приятелка Ан.Двете се познаваха от около 3 години и за крако време бяха станали неразделни...споделяха и сълзи и радост...често се случваше да си довършват изреченията...и дори рожденните им дни бяха през няколко дни.Казаха си „Здравей”,прегърнаха се и тръгнаха към мястото на другата среща.Другата среща беше с две момчета – То и Коуй.По целия път до обичайното кафе Ел не спря да повтаря на Ан как ако То не направи нещо,тя щяла да действа.Ел и То се запознаха случайно на един курс,които посещават и четиримата.После по същата тази случайност започнаха да си пишат съобщения в един сайт.И след няколко дни Ел осъзна че влиза пъти по често в сайта само и само да провери дали няма нови съобщения и се ядосваше,когато на монитора пишеше „Нови съобщения – 0 „.След още няколко дни започнаха да излизат преди курса – Никога сами!Винаги с Ан и Коуй!Всички усещаха искрите между тях,просто те нищо не правеха да пламне огън.
И така двете приятелки пристигнаха в кафето,настаниха се на обичайната маса и си поръчаха обичайните разхладителни напитки.По предварителна уговорка Ан седна срещу Ел и остави мятото до нея празно.Или по точно предназначено за То.Двете момчета се появиха след по малко от 10 минути.И То беше също толкова очарователен както досега.Прекрасните му сини очи и заслепяващата усмивка караха Ел да примигва всеки път когато е край него.Но не това и беше направило най-силно впечатление,а чувството му за хумор и интелекта му.Той просто не беше като всички.Оптимист и купонджия,но със сериозно отношение за сериозните неща.
Той разбира се седна до нея и двамата си размениха погледи и усмивки каквито даряваха само един на друг.Говореха,смееха се,обсъждаха какво ли не...но те пак нищо не правеха,за да разкрият намеренията си един към друг.Изведнъж както бе слънчево и горещо се смръчи.Слънцето се скри някъде зад облаците и задуха вятър.Сякаш и времето се ядосваше на тяхното бездействие.И Ел както бе избрала по къси панталони за да се справи с топлината,така изведнъж се разтрепери от студ.То я погледна...приближи се до нея и я прегърна за да я стопли.Това беше момента,които Ел бе чакала достатъчно дълго.Ел усещаше силните му ръце обгърнали тялото и и за нея нищо друго нямаше значение....Вече от разговорите долавяше само отделни откъси,но не схващаше същината.След още малко те вече бяха хванали ръцете си,облегнали се на раменете си и долепили главите си.В този миг те не мислеха за нищо друго освен за човека до себе си.Ел и То засякоха погледите си в разрасналия се спор за курса...сърцебиенето им се усили...устните им се допряха и това бе най-сладката целувка,която и двамата бяха изживяли...по тяхно мнение – по сладка от шоколад.”Най-накрая”- изрече Коуй и четиримата приятели се закикотиха.Наистина беше време...От този ден нататък двамата влюбени бяха по щастливи от всякога...Това е историята за началото на тяхната приказка...Така от искрите пламна огън...

Where I was? Where I am? Where I will be?


Where I was?

Бях заета.Нямах време.Бях напрегната и същевременно спокойна!!!Имаше стотици неща,които исках да направя и нито едно не ме трогна достатъчно да се захвана с него.Изглеждаше че така ще мине цялото лято,спокойно и безгрижно,...докато не се появи ти.Появи се от тълпата.Отличаваше се с прекрасните си очи.И след време в тази тълпа аз започнах да търся само теб.Не съм си мислила,че така ще ме завладееш.Още не искам да призная,че ме грабна така!


*****


Where I am?

Навсякъде.И тук.И там.И в мислите ти.И в сънищата ти.Не е честно само ти да си в моите.Само дето има един огромен проблем.Аз не мога да призная за ...нека да го наречем състоянието си...Просто съм прекалено предпазлива,за да не изгубя отново това,което постигнах.Но какво пък съдбата обича смелите!Ще опитам да бъда смела.


*****


Where I will be?

Ще продължа да бъда в мислите и в сънищата ти,така както ти си обсебил моите!



Тя съдбата си знае работата!!!

My reading list

“Някои книги ни карат да мечтаем, други ни връщат в действителността”.
П.Коелю



Ето го моят reading list:

1.Името на розата – Умберто Еко
2.Портретът на Дориан Грей – Оскар Уайлд
3.1984 – Джордж Оруел
4.Сто години самота – Габриел Гарсия Маркес
5.Осъдени души – Димитър Димов
6.Спасителят в ръжта – Джеръм Селинджър
7.Кръстникът – Марио Пузо
8.451 по Фаренхайт – Рей Бредбъри
9.Шоколадов рай – Карол Матюз
10.Нюйоркски светски хроники – Лорън Уайзбъргър

Can't breath without you

Седях в пълната с хора стая,но сякаш бях сама.Не виждах.Не чувах.Не разбирах.Седях със забит поглед някъде в пространството,без да виждам хората около мен.Седях и си мислех как за един миг и всичко,което бях градяла се разруши.Спомените ме връхлетяха с неудържима сила,сякаш напук на опитите ми да ги заключа някъде дълбоко в съзнанието си.Те контрастираха изключително много със сегашното ми състояние.Последната седмица беше ужасна.Напрежение до връхна степен.Стените,които бях издигала за да се предпазя се пропукаха и заплашваха да се сринат със застрашителна сила.Не знам колко време бях така.Стори ми се че е минала цяла вечност.Но не.Бяха изминали само 15 минути.Затворената стая ме поглъщаше сякаш беше бездънна яма,чакаща поредната си жертва.Не биваше да се поддавам.Не трябваше.Трябва да съм силна.Но не успях.Сълзите ми вече сте стичаха по лицето.Не можех да ги спра.Потъвах.Тогава усетих нечии ръце да обхващат тялото ми.Държеше ме здраво и прошепна в ухото ми:”Аз съм тук.Спокойно.”В следващият момент слънцето вече галеше лицето ми и усетих топлината.Дори подгизналите ми очи не ми попречиха да позная човека.Това беше тя.Моето спасение.Моята приятелка,която не се опитваше да ме утеши с думи.Просто ме прегърна и тази нейна прегръдка ми попречи да се разпадна.Дишането ми се нормализира.Забелязах че има и други хора около мен,които ми се усмихваха.Да,аз не бях сама.Бях заобиколена от хора,които обичам.А тези хора ме крепяха.И аз отново изплувах,благодарение на тях. : )

~*~

Моят свят е невероятен,благодарение на тези хора.Които са до мен в добро и в лошо.Които ми показват грешките,но никога не ме обвиняват. Те ми даваха сили да се справя с трудностите,да продължа напред.А когато не виждах светлината те ми я показваха.Ние сме заедно почти постоянно.Забавляваме се заедно,плачем заедно.Изградили сме едно приятелство,с много силна основа.Светът е по хубав когато до теб имаш хора готови на всичко за теб.


~*~

Благодаря на моята съквартирантка,която още не ме е изхвърлила от стаята с моите драми. : D

Благодаря на братовчедка ми,с която си помагаме с взаимоотношенията дете-родител!

Благодаря на всичките ми приятели,които не са ме оставили никога да се оправям сама с трудностите,с които сме забърквали каши и заедно се измъкваме от тях.(Анита,Ани,Мими,Надето,Тедитата,Ивето,Верчето,Тодор ,и на всички останали,които са били до мен,но в момента ги забравям :s )



ОБИЧАМ ВИ! И благодарение на вас аз съм по силна!

Откровенията на момичето ;) 2

Завръщам се с малко откровения.Напоследък все повече и повече се убеждавам,че е хубаво човек да е откровен,най вече пред себе си.Да знаеш какво искаш,защо го правиш,нужно ли ти е или е просто прищявка?Да не лъжеш себе си.Да не се заблуждаваш.Защото човек заблуди ли себе си веднъж,започва едно непрестанно лутане между истината и лъжата.И колкото повече се лутаме,толкова повече се губим в лабиринта,изграден от собствените ни лъжи, и трудно намираме правилния изход.А когато заблудим друг рано или късно идва момент,в който пак ние страдаме от това заблуждание.И какъв е изводът - Бъдете откровенни!
Oh, the truth hurts and lies worse (music)
Друго нещо,което ме изнервя напоследък е чакането!Все чакам.Чакам влаковете,да си взема минерална вода,да ми пише,да ми се обади!Сега пак чакам телефона да звънне,но и този път няма да чуя хубавката мелодия,с която ми звъни телефонът!И във всеки един ден,който чакам да се случи нещо,аз пропускам другите неща.И за това поемам нещата в свои ръце.Трябва да си помогна сама. ;)

И последно нещо: Честит Рожден Ден на моето съкровище!Иве,мн те обичам и ти пожелавам всичко най-хубаво!И умната,защото вече си пoдсъдима! :D

Music part 2.

Duffy - Stepping Stone
I said I never wanna see your face again
'Cause you were loving yes you were loving somebody else
Remember,I'll never leave you,
If you will only,
Remember me
Stay with me again,
Stay with me my friend
Сборна Формация - Страхотен Ден
Страхотен ден,а там долу е мрак,
страхотен ден,избрах си пак,
страхотен ден,виж погледни,
страхотен ден,ти избери
Георги Станчев - Ти ужасно закъсня
Колко странно,колко горчиви дни
Колко болка и мъка ти ми причини
Бях готов,исках да ти простя
Ти закъсня ужасно,закъсня ужасно!
P.Diddy - I'll Be Missing You
Every step I take,every move I make
Every single day,every time I pray
I'll be missing you

I hope you'll like them!

Мисли

„Не позволявай на огъня да изгасне, разпален от незаменима искра в безнадеждните замени на "не съвсем", "все още не" и "не съвсем".Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш. Светът, който желаеш може да бъде спечелен.Той съществува. Той е реален.Той е възможен. Той е твой.” - One Tree Hill

И Малкият принц казал на мъжа:”Големите не разбират нищо освен себе си .Ето защо децата винаги има какво да им обяснят.”

T.H. White е казал:”Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си на онези, които едва ли си мислят за нас в отплата.”


Хенри Уодсуърт Лонгфелоу е написал:"Всички творим съдбата си, живеейки
между стените оградени от времето"



Тенеси Уилямс е написал:”Когато толкова много са самотни,невероятно егоистично е да си самотен сам.”


Хенри Джеймс е написал:'"Не се страхувай от животa! Повярвай, че той си заслужава да се живее и вярата ти ще превърне това във факт. "


Всеки ден в който чакаш, е поредният ден който никога няма да си върнеш обратно!

Сърцето си има доводи, които разумът не познава! - Блез Паскал

"Важни са не ударите, които ни нанасят, а онези удари, на които сме устояли." "Роуз Мадър" Ст. Кинг

"You can't live your life for other people. You've got to do what's right for you, even if it hurts some people you love." The Notebook - Nicholas Sparks



Мислите,които нямат име не са мои.Просто не знам чии думи са!

Въпроси...

Какво искаш?Защо ме преследваш?Нима не разбра,че вече не съм това,което бях?Какво целиш?Не знаеш ли,че за мен ти си никой?Не виждаш ли,че ми писна от твойте лъжи?Не си ли мислил да ме забравиш?Не ти ли казах,че ще те боли?Не виждаш ли,че без теб по-щастлива съм аз?Не разбираш ли,че не желая да си до мен?Не разбираш ли,че не търся твоята топлина?
Не разбра ли,че всичко е лъжа?

Много време...много теми

Малко си занемарих блога,но това беше поради липса на време.И музата ме е напуснала напоследък.Сега ще ви занимавам с малко общи работи. :D

1.Това училище ще ме довърши.Има почти 1 и половина до края на учебната година и се започва с класните,контролните,изходните нива и натягането за по-високи оценки.Две от класните ми (по БЕЛ и АЕ)вече минаха и то бяха през 1 ден. Сега трябва доста сериозничко да уча за класното по математика и немски.Голяма мъка е. :D

2.Баловете...1,2,3,.....10,11,12 За-Вър-Ших-Те...Да,все пак е месец май.Не знам дали искам или не искам това време да дойде и за мен(но на мен ми истава още 2 години).Но по край всички тези балове ме е обзела такава еуфория.Последни мигове с класа ти,последния училищен звънец,последни мъки.Начало на един нов етап от живота.Честито на всички завършили и успех от тук нататък. :)

3.Времето...от адската жега до "студ" и после защо съм болна.Да,в това хубаво временце аз съм с ужасно главоболие и постоянна хрема.Направо си е престъпление да си болен сега,но какво да се прави.Дано все пак оздравея по скоро.

4.Спокойствие...спокойствие и изведнъж пак се луташ между много въпроси и отговори.Но по тази тема ще пусна нов пост,по подробен.

Сега се отивам да търся музата си някъде или да си намеря нова.Не знам,но трябва да е по скоро. :D

P.S. I Love You

Да,знам че има такъв филм,който между другото си струва да гледате.Но аз няма да ви говоря за филма.Ще ви говоря за двете думички,за осемте букви,които може би изричаме най-трудно.Но са най-сладките думички.Думички,които всеки мечтае да чуе и да каже.

Но тези 2 думички,колкото и сладко да звучат – могат да ни донесат много главоболия на главата.И как ли?Сега ще ви разкажа една история...



Имало едно време...едно далечно кралство...една принцеса,която копняла за любов много дълго време...всички нейни приятелки били намерили своя принц...само тя го чакала...и го намерила...най-накрая...и принцесата се влюбила...тя обичала принца безкрайно...но това не е приказка с щастлив край...появила се злата вещица,която създала друга принцеса...тази принцеса използвайки магия трябвало да „открадне” принца...и успяла...с магията на тези две думички...Обичам те...и добрата принцеса останала сама...нейната любов била открадната...



Слабост или сила е да обичаш?Нима,когато обичаме някой сме слаби.Слабост ли е да искаш да се събуждаш до любимия?Слабост ли е да искаш да дадеш всичко от себе си,за да е той щастлив?Слабост ли е да пренебрегваш себе си заради другия?Слабост е!!!Защото може да ти отнемат любимия...А тогава проявяваш слабостта си...Но е и сила...Сила е да даряваш любовта си безрезервно!Сила е за теб да има само един човек на света!Сила е да искаш всичко и нищо от любимия!



Обичам те – тези думички,който могат да преобърнат живота ни за секунди!



И сега ще ви кажа само още едно нещо: тези думички са най-болезнено сладките,но ги казвайте само и единствено тогава,когато сте сигурни че ги изпитвате.Не бъркайте чувствата.Обичта е нещо много красиво,което не бива да бъде потъпкано от немърливостта на хората...Не лъжете,че обичате някого ако наистина не го обичате... Обичта е прекрасна само тогава,когато е искренна...


Сила е да кажеш "Обичам те" защото тогава проявяваш слабостта си!

Страх

Страх ме.Никога не ме е било страх толкова колкото сега.Не се страхувам пак за някоя глупост.Този път не...Страх ме е от загубата...Страх ме е ...даже ми е трудно да го кажа без да ми се насълзят очите...Страх ме е от смъртта...може би единственото нещо пред което сме безсилни.Не искам дори да си помислям за най-лошото...Мога само да се моля,много да се моля всичко да се оправи...и знам,че ще е така..Не искам да губя надежда...Няма да губя надежда...

Продължавам...

Да се усмихвам...
Да пея...
Да танцувам...
Да падам и да ставам...
Да се боря...
Да не се отказвам...
Да прощавам...
Да се надявам...
Да помагам...
Да обичам...
Да живея..
Да бъда себе си...

EDIT: В. К. С. Продължавам да продължавам :D

Откровенията на момичето ;)

Има неща,които колкото и да ти се иска да кажеш - не можеш.Може би защото не искаш да ги кажеш или просто не можеш да опишеш това.В момента искам да ви споделя нещо,но не намирам думите.Не намирам думи,с които да ви кажа какво изпитах сега.Едно странно чувство.И защо по дяволите не мога да се оттърва от това чувство?Дали защото още ми пука?НЕ!Не е това.Спря да ми пука и сама се убедих в това!Сега съм щастлива...онези пеперуди в стомаха ми са си там...през почти 99.9% от ежедневието ми.Но този 1% ми пречи.И не мога да го отстраня и пеперудите да станат 100% от ежедневието ми.
Колкото и да се опитвам да ви опиша това чувство не мога.Трудно ми е.Защото не знам какво е...Дали е болка?Неприязън?Яд?Или може би злоба?Сега като се замисля май е съчетание между болка,яд и злоба. :D
Да,много ме е яд.Знам че не трябва да ме е яд.Ще спечелих много.Но ме е яд,че бях изиграна.Изиграна по най-долния начин.Но се успокоявам с мисълта,че за всичко има време.И може би накрая ще се смея аз.А който се смее последен - се смее най-добре!
Този пост е продиктуван от една снимка,на която случайно се натъкнах.Или може би не беше случайно...Може би аз сама предизвиках онова чувство,за което се опитвам да ви обесня...Да...Никой не може да ти навреди толкова зле,колкото сам ще си навредиш...(или не беше така :D няма значение)
Знаете ли какво искам да мога да правя?Да чета мислите на хората - когато си поискам.Мисля че ще ми е много по лесно с всичко.Само си помислете...Докато ви изпитват по най-омразния ви предмет - ще можете да четете мислите на учителката ви или на някои "знаещ" и ще имате 6.Или ще можете да се измъквате от всяка ситуация - така че да е най-добре за вас.Ще знаете кои са истинските ви приятели,да ли ви лъжат,дали ви обичат,дали гаджето ви ви е изневерило,дали има намерение...Зарежи човек една минута преди той да те зареже и той цял живот ще съжалява за това...

Наистина не знам защо е този пост.Но се чувствам по добре от преди 30 минути.Най-вероятно не сте разбрали нищо от поста ми...Doesn't matter...Блога си е мой и имам правото да пиша каквото искам...дори това да са пълни глупости...*като този пост*
Надявам се,че не съжалявате че сте отделили от ценното си време да го прочете! ;)
Хах,сега дори не се сещам песен,с която да ви поздравя...


10 things you don't know about me

Поздравче с Hoobastank - The Reason


Не знаете коя съм.Или сте от хората,които знаят.Няма значение.Сега ви предстои да разберете нещичко за мен.Всъщност са цели 10 неща.EnjoY
  1. Не знаете,че съм много чувствителна,лесно ранима душа.
  2. Не знаете,че искам да имам и по-голям брат.Но имам по-малка сестра,която обичам безкрайно.
  3. Не знаете,че рязката промяна на нещо ме влудява.
  4. Не знаете,че искам да свиря на китара.
  5. Не знаете,че бях много нерешителна.Но вече не съм.Дори понякога първо действам и после му мисля за последствията.
  6. Не знаете,че 2 пъти отрязвах 2 момчета,които ми бяха много добри приятели,но взеха,че се влюбиха в мен,а аз не отговорих на очакванията им.Сега ми е странно.Не знам как да се държа с тях.Надявам се да не ми се случва пак мой много добър мой приятел да се влюби в мен,а аз да не мога да отговоря на чувствата му.Гадно е.
  7. Не знаете колко много обичам,уважавам(или направо обожавам) семейството и приятелите си.
  8. Не знаете,че обръщам голямо внимание на малките неща.
  9. Не знаете,че съм много амбициозна.Дори понякога прекалено,и тази прекомерна упоритост ми пречи.Но когато всичко е в граници - "от нищо правя нещо".
  10. Не знаете,че доста често ставам злобна.

(inlove)

Влюбена съм.Да,любовта е прекрасно нещо.Може би най-прекрасното,най-завладяващото чувство.Вие още ли не сте разбрали,че съм влюбена?Не си ли личи?
По глупавата ми ухилена физиономия?По 38 каратовата усмивка перманентно залепена за лицето ми?По блясъка в шарещите ми очи,търсещи само него?По изчервяването по бузите ми щом си засечем погледите?По неспособността да сформирам нормално изречение,когато е край мен?По учестеното дишане и бързите сърдечни ритми?По това,че постоянно споменавам името му,дори когато разказвам урок по биология?По това,че навсякъде по тетрадките ми е изписано неговото име?По това,че постоянно гледам телефона си да проверя дали ме е търсил?
Той е непрестанно в мечтите ми;постоянен гост в сънищата ми;обсебил е мислите ми.
Не се ли чуват хилядите пърхащи пеперуди в стомаха ми?Не се ли вижда пламъкът в очите ми?Да,аз съм влюбена!


Whitesnake - Is This Love


"Когато срещаме някого и се влюбваме в него,имаме чувството,че цялата вселена е на наша страна!"

Ъъъ..извинявай,може ли да се запознаем?...

Спокойно.Дишай.Издишай."Днес изглеждаш страхотно.Няма как да не му направиш хубаво впечатление.Само се успокой."Повтарях си това за стотен път тази сутрин.Но всичко щеше да бъде наред,ако онзи тъничък гласец в главата ми не твърдеше друго.Да,точно така.Малкото дяволче не спираше да повтаря:"Много си неспокойна.Ще се изложиш".Водехме тих и "спокоен" диалог в главата ми."Погледни се.Прекалила си с фон дьо тена." "Та аз дори нямам фон дьо тен по лицето" - "Ще се спънеш и ще паднеш." "Няма с равни обувки съм." - "Той няма да те хареса.Няма да тее харесааа...Няма..."- "СПРИ!!!"-едва се сдържах да не се разкрещя на глас.
Цялото това притеснение ме е обзело от вчера.Не.По скоро от преди 3 дни.Понеделник е,което означава ще се видя с онзи сладур,с който вече 2 пъти се засичаме в тролея,с който пътувам.Да това момче е Prince Charming.Толкова е обаятелен.Тази непокорна черна коса и тези сини очи,тяло като на гръцки атлет и усмивка,караща те да затаиш дъх.Просто ИДЕАЛЕН!
Да,аз го виждам не само в тролея.Всъщност за последните 2 седмици доста пъти се срещнахме случайно...или може би не...Но след като разпитах за него,се оказа,че никой от моите приятели не го познава и единствения начин да се запозная с него е да го направя сама в тролея.Цели два дни мислих план как точно да стане.И измислих...Щях случайно да го заговоря,после щяхме да се разприказваме и така...както в приказките. :D Само трябваше да събера кураж да го направя.А на мен точно това ми липсваше.
И така.Пътувах вече 10 минути,което значи,че неговата спирка наближава...Оу...Сърцето ми биеше лудешки..."Хах...той ще усети пулсът ти и ще ти се смее." - "Той да не е вампир за да ми чуе сърцето."още само една спирка...Паника.Не,не биваше тя да се усилва.Имах чувството,че главата ми ще гръмне.Причерня ми.Само това оставаше сега - да припадна.Придвижиш се колкото мога по бързо до отворения прозорец.Свежия въздух проясни мислите ми.Вратите на тролея се затвориха.
Следващата спирка.Пак тази паника.Започнах да се потя.Извадих малкото огледалце от огромната ми чанта,което едва не счупих докато го отварях.Погледнах се.Всичко изглеждаше добре.Спиралата ми не се беше разтекла.Косата ми беше идеално изправена.Все още имах бледо-розов гланц по устните си.Нямах петна по дрехите.И най-важното - усмивката ми беше очарователна(както винаги).Заслужаваше си да стана час и половина по рано."Ти си секси момиче" Оу.На глас ли го казах?!Май да,съдейки по погледите на хората около мен.
Ето я и неговата спирка.Имаше цяла тълпа от хора чакащи да се качат в тролея.Но него не го виждах.Огледах се от всички страни.Претърсих с поглед целия тролей.Огледах всички хора.Но не го го нямаше!Нямаше го!Моя Prince Charming не се качи в тролея...

"Няма нищо.Следващият понеделник." - Хм...оу...пак ли трябва да преживея това?!

Кратка почивка...

Кратка почивка...6 дни...но все пак е почивка...още не съм решила какво ще правя през първата седмица на месец май.Искам само наистина да си почина,да си презаредя батериите.Последните няколко дни бяха доста интересни за мен и ме подтикнаха към най различни размисли за "нещата от живота".Следващите дни ще се опитам да ви разкажа за тях.Имам изключително много идеи,да пиша в блога си.Само дано да имам време и музата да не ме напусне,че тогава ще е лошо :X
С огромно нетърпение чакам следващите постове на блоговете,линкове към които има вдясно на вашите монитори :P
И с още по голямо нетърпение чакам бъдещия блог на една любима моя приятелка

Очаквайте още по интересни неща в следващите дни ;)

Колко малко му трябва на човек да се усмихне

Какъв ден!Какъв ден!Дори и лошото време от сутринта се оправи и сега е слънчево!Много слънчево!Не съм вярвала,че ще се радвам толкова на това време.Добре че се оправи времето и излязох.И съдбата ме срещна с две мои приятелки,които много обичам!Girls,love you so much!Само две думи си казахме,но ми бяха достатъчни да не спра да се усмихвам по целия път обратно към вкъщи!Виждате ли колко малко му трябва на човек да се усмихне!И изобщо не е трудно-само трябва да раздвижиш лицевите си мускули :) Пробвай и ти...От 2 дни ме е обзела такава еуфория.Не съм спряла да подскачам из вкъщи цял ден,пея си,танцувам си.Направо съм полудяла!И на какво се дължи това ли?На предстоящата седмица,в която ме очакват само хубави неща.Е като изключим тежките мъки в училище,всичко останало се надявам да бъде отлично.И най вече едно събиране с едни хора,които страшно много уважавам и ценя,и са страшни купонджий.Никога не ми е скучно с тях.Само като си спомня за предните събирания...ох колко беше хубаво!!!Доброто настроение и положителният заряд ме държеше седмица след невероятната вечер.It was awesome!

Хенри Дейвид Търоу е написал:"Живей всеки сезон като последен.Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях."

Малко музика

Тъй като днес около 10 пъти започвах нова публикация на 10 различни теми,но все ги зарязвах по средата,тъй като нищо не се получаваше,ще ви препоръчам малко песнички.


10 хубави песнички. ;) Прослушайте и ако ви хареса теглете.

Времето лети...или Когато бяхме млади

Аз съм на 17.Оу на 17 години съм - т.е. 10 клас.Или иначе казано след 2 години ме очакват изпити.После луд студентски живот,създаване на семейство,тежки мъки по край работата и ще дойде времето,в което ще седя на някоя пейка в двора на някоя къщурка и ще наглеждам пра внуците си и ще се чудя какво съм направила с живота си?!
Вчера вечерта докато гледах не без известното предаване VIP Brother и по точно - шоуто за спасяването на Део,разбрах че Део (Деян Славчев(ох,Деян-колко сладко е това име,но това е друга тема)) е на 34 години.Аз си мислих,че е на 23-25.Че е младичък.Е не,че е стар на 34,но останах много изненадана.И след кратки сметки,да да наистина кратки сметки,все пак уча в математическа гимназия,осъзнах че съм на половината на неговата възраст.Или още 17 години и ще бъда на неговата възраст.Е няма нищо лошо в това.Не ме плаши,че ще стана на 34.А това,че Времето лети.Да,то наистина лети.1 година от живота ми се изниза сякаш 1 месец.Не,всъщност 17 години излетяха със скоростта на космически кораб.Помня,когато бях дете и си играех с кукли и камиончета.Помня когато в детската градина ударих едно момиче с камионче,защото не ми даваше да говоря с момчето,което си бях харесала.Безгрижен детски живот.Помня първия ми учебен ден.Помня първия ми ден в гимназията сякаш беше вчера.Е минало свършено.Сега ще гледам напред.Настоящето ме зове. ;)
Сигурно и вие сте се замисляли за живота си.Какво е било?Какво ви очаква?Дали ще станете адвокат или ще сте общ работник?Все въпроси ,на които нямате отговори.Съжалявам,но няма и да разберете,докато не дойде време!
Но за сметка на това пък може да погледнем в миналото и да направим един подробен анализ какво сме направили.Но не се отдавайте на миналото прекалено много.Все пак е минало и няма да се върне.Аз прегледах моето минало.И това ме накара да искам да живея живота си още по силно.Живейте го и вие!Аз живея!

Мисля...Не!...Да!...Ох,няма значение...

Започвам този пост без определена тема,без определена цел.Просто ще пиша.Ще пиша и ще ви кажа какво ме притеснява.Притесняват ме много неща,повечето от които са незначителни.Да,като се замисля наисина са незначителни.Дребни неща на фона на по-големите световни проблеми.Но те са си моите дребни неща.А множеството дребни неща започват много да ми тежат и предусещам,че няма още дълго да издържа така.Да карам по същество.Не отдавна имаше период от живота ми,в който се чувствах зле.Всичко,което имаше значение за мен се разпадаше.Всичко,за което съм се борила рухна.И аз спрях да се боря.За момент се отказах от всичко.Вече нищо нямаше значение.Не исках да ставам сутрин,защото ме очакваше поредния ден пълен с разочарования и провали.Нямах повече сили да се боря.Исках само да плача,да плача,да плача...И след поредната сутрин,в която се мъчех да заспя отново,да се събудя по късно,за да е по кратък денят ми,аз си спомних за хората,чиито усмивки ме радват.Спомних си думите на една приятелка,която ми каза: "Усмихни ми се,за да ми се оправи настроението.".Спомних си за думите на един съученик,който ми каза,че усмивката ми не е фалшива,а е една такава готинка и непринудена.Спомних си за хората,които ме крепяха в този ми период.И как всячески се опитваха да ме развеселят.Реших,че е време да захвърля самосажълението и да продължа напред,защото живота ми е прекалено ценен,за да го пропилея.И намерих сили.Започнах да се опитвам да се наслаждавам на всеки миг,да намирам хубавото във всичко.И така започна нов период от съществуването ми.И си мисля,че мрачния период ми беше за урок,че без него сега нямаше да съм аз.И нали от тръните се раждат рози.Моята роза разцъфна.Сега се наслаждавам на птичките и пчеличките,на хубавото слънце и на прекрасните хора,които не спират да ме радват всеки ден.
Аз май много се отклоних от темата.Да,това ми е присъщо.Но за да разберете по-добре трябваше да ви разкажа и това.Та какво ме притеснява ли?Аз не съм възстановила нещата,които рухнаха.Просто се научих да живея с тях и да не им обръщам такова внимание,защото както споменах те са дребни.Притесняваме да не би да не мога да ги оправя.Притесняваме,че ще оплескам всичко още повече,защото рано или късно ще трябва да се опитам да ги коригирам.И това е.Това ме притеснява.Мисля да приключвам. :)

P.S.Вие сте герой ако сте стигнали до тук.Браво
P.S.2 Ще ви препоръчам няколко песнички: Цък тук
и тук
P.S.3 Усмихнете се.Вашата усмивка радва хората,които ви обичат и дразни хората,които не ви харесват.Затова се усмихвайте по често ;)
P.S.4 Забравих да ви кажа,че се чувствам перфектно.
P.S.5 И тълкувайте заглавието както вие решите. :p

Христос Воскресе



Христос Воскресе!

Факти от живота

1. Най-малко двама души в света те обичат толкова много, че биха умряли за теб.

2. Най-малко 15 души в целия свят те обичат по някакъв начин.

3. Единствената причина някой да те мрази някога е, че иска да е като теб.

4. Усмивката ти може да донесе радост на някого, дори и той да не те харесва.

5. Всяка вечер НЯКОЙ мисли за теб преди да заспи.

6. Ти си света за някого.

7. Ако не си ти някой може да не е жив.

8. Ти си специален и уникален.

9. Някой, за когото дори не подозираш, че съществува, те обича.

10. Когато правиш най-голямата си грешка някога, рано или късно нещо добро ще излезе от нея.

11. Когато си мислиш, че светът ти е обърнал гръб, по-добре се огледай. Може би ти сам си обърнал гръб на света.

12. Когато си мислиш, че не може да постигнеш нещо, най-често не го постигаш. Но ако повярваш, че можеш, рано или късно може да го постигнеш.

13. Винаги си спомняй хубавите неща, които са казали за теб. Забрави лошите.

14. Винаги казвай какво мислиш за другите; ще се чувстваш много по-добре.

15. Ако имаш най-добър приятел, намери време, за да му покажеш, че ти е най-добрият приятел.


Любов,любов...

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристига любовта при нас.
Пристига и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристига ненадейно,гратис
и дявол знае от къде...
Недялко Йорданов

Това ми е късметчето...:) Стискайте палци да се сбъдне :D

Неочакваната среща е винаги чудо

Неочакваната среща се случва в момента,вкойто трябва.Тя е предопределена,за да ни покаже нещо,което е пред очите ни,а ние не виждаме.Нещо,което пропускаме,а е важно за по нататъшния ни живот.В това се крие нейното чудо.Тя е като камъчето,което ще преобърне колата.Но дори и от това винаги ще излезе нещо хубаво.Неочакваното е винаги вълнуващо и интересно.И когато най-малко очакваш се случва нещо хубаво,което променя живота ти и те прави по добър човек!
Не се страхувай от неочакваното!

...It doesn’t matter…Все ще бъде другата...

И в живота ти се намесва тя.Без да попита дали има свободно място за нея.Идва без предупреждение,когато най-малко очакваш и желаеш.Идва и променя живота ти,преобръща го за секунди.И в този момент тя променя 3 съдби-твоята,нейната и на момчето,което ти обичаш,а за нея то е просто пoредното завоевание. ;)

Гледаш я и не вярваш на очите си.Мислела си си,че тя е добро момиче,различно от останалите.А тя е точно същата.Промъква се незабелязано,взима ти най-скъпото и оставя голяма празнота в теб.

Гледаш я и започваш да се обвиняваш как си допуснала тя да открадне гаджето ти.Ами тя използва евтини номера.

Като за начало,започва с хубави,обработени снимки в интернет.

Следва: излиза с неговата компания,за да го накара да я забележи.

Обменят си скайп,телефони и се започва.

Коментари в интернет,на който ти не обръщаш внимание,защото си сигурна че тя не е такова момиче,а твоят човек те обича безкрайно и няма да ти изневери.Каква грешка само да мислиш така!

Започва да превзема малко по малко територията ти.Тя най-добре знае,че за да спечелиш едно момче,първо трябва да спечелиш компанията му.Направи ли това,вече всичко останало е лесно.

Компанията на твоя човек ще изиграе най-голямо значение,колкото и да те е обичал той.Бог да ти е на помощ ако неговите приятели не те харесват.Момиче много си го загазило в такъв случай! :S

Та те приятелите му му казват,че е време да те смени.”Виж колко е хубава,забавна и леле само какво дупе има” Пф.Момчета.Те мислят по скоро с долната си глава,но това е без значение сега.Търсела някой свестен,някой на който да вярва и случайно се изпуска и казва: „Някой като теб!” изчервява се леко,после добавя „Упс!Това май не трябваше да го казвам!”.И твоето момче вече е в краката и.

В момента,в които усети,че той почва да се поддава тя вече се чувства спечелила.И е почти така.Ти не подозираш за нея,и за теб живота ти продължава да тече по същия начин до момента,в който гаджето ти започне да се държи странно.Но дори и тогава пак не осъзнаваш какво става по край теб.Сякаш само ти не виждаш истината.Сякаш си сляпа само за това.....Малко по малко тя те замества в неговото сърце...И ето че идва краят...Тя победи...Загуби войната,в която дори не знаеше че участваш...

Към всички крадли на чужди гаджета:

Стойте далеч от заети момчета...Мислите си че това,което правите е прекрасно...Хах...Само не забравяйте че всичко се връща и съвсем скоро и вие ще бъдете на наше място.....

Към всички момичета,чиито гаджета са били откраднати:

Не се притеснявайте...и те ще са като нас...а и каквото и да имат те – вие имате повече... :)