Завръщам се с малко откровения.Напоследък все повече и повече се убеждавам,че е хубаво човек да е откровен,най вече пред себе си.Да знаеш какво искаш,защо го правиш,нужно ли ти е или е просто прищявка?Да не лъжеш себе си.Да не се заблуждаваш.Защото човек заблуди ли себе си веднъж,започва едно непрестанно лутане между истината и лъжата.И колкото повече се лутаме,толкова повече се губим в лабиринта,изграден от собствените ни лъжи, и трудно намираме правилния изход.А когато заблудим друг рано или късно идва момент,в който пак ние страдаме от това заблуждание.И какъв е изводът - Бъдете откровенни!
Oh, the truth hurts and lies worse (music)
Друго нещо,което ме изнервя напоследък е чакането!Все чакам.Чакам влаковете,да си взема минерална вода,да ми пише,да ми се обади!Сега пак чакам телефона да звънне,но и този път няма да чуя хубавката мелодия,с която ми звъни телефонът!И във всеки един ден,който чакам да се случи нещо,аз пропускам другите неща.И за това поемам нещата в свои ръце.Трябва да си помогна сама. ;)
И последно нещо: Честит Рожден Ден на моето съкровище!Иве,мн те обичам и ти пожелавам всичко най-хубаво!И умната,защото вече си пoдсъдима! :D
1 коментара:
tova za lyjite e istina ;)
Публикуване на коментар