Can't breath without you

Седях в пълната с хора стая,но сякаш бях сама.Не виждах.Не чувах.Не разбирах.Седях със забит поглед някъде в пространството,без да виждам хората около мен.Седях и си мислех как за един миг и всичко,което бях градяла се разруши.Спомените ме връхлетяха с неудържима сила,сякаш напук на опитите ми да ги заключа някъде дълбоко в съзнанието си.Те контрастираха изключително много със сегашното ми състояние.Последната седмица беше ужасна.Напрежение до връхна степен.Стените,които бях издигала за да се предпазя се пропукаха и заплашваха да се сринат със застрашителна сила.Не знам колко време бях така.Стори ми се че е минала цяла вечност.Но не.Бяха изминали само 15 минути.Затворената стая ме поглъщаше сякаш беше бездънна яма,чакаща поредната си жертва.Не биваше да се поддавам.Не трябваше.Трябва да съм силна.Но не успях.Сълзите ми вече сте стичаха по лицето.Не можех да ги спра.Потъвах.Тогава усетих нечии ръце да обхващат тялото ми.Държеше ме здраво и прошепна в ухото ми:”Аз съм тук.Спокойно.”В следващият момент слънцето вече галеше лицето ми и усетих топлината.Дори подгизналите ми очи не ми попречиха да позная човека.Това беше тя.Моето спасение.Моята приятелка,която не се опитваше да ме утеши с думи.Просто ме прегърна и тази нейна прегръдка ми попречи да се разпадна.Дишането ми се нормализира.Забелязах че има и други хора около мен,които ми се усмихваха.Да,аз не бях сама.Бях заобиколена от хора,които обичам.А тези хора ме крепяха.И аз отново изплувах,благодарение на тях. : )

~*~

Моят свят е невероятен,благодарение на тези хора.Които са до мен в добро и в лошо.Които ми показват грешките,но никога не ме обвиняват. Те ми даваха сили да се справя с трудностите,да продължа напред.А когато не виждах светлината те ми я показваха.Ние сме заедно почти постоянно.Забавляваме се заедно,плачем заедно.Изградили сме едно приятелство,с много силна основа.Светът е по хубав когато до теб имаш хора готови на всичко за теб.


~*~

Благодаря на моята съквартирантка,която още не ме е изхвърлила от стаята с моите драми. : D

Благодаря на братовчедка ми,с която си помагаме с взаимоотношенията дете-родител!

Благодаря на всичките ми приятели,които не са ме оставили никога да се оправям сама с трудностите,с които сме забърквали каши и заедно се измъкваме от тях.(Анита,Ани,Мими,Надето,Тедитата,Ивето,Верчето,Тодор ,и на всички останали,които са били до мен,но в момента ги забравям :s )



ОБИЧАМ ВИ! И благодарение на вас аз съм по силна!

27 коментара:

Анонимен каза...

:*:* не само ти имаш драми, и аз също,наистина и аз ти благодаря за всичко, наи-вече за това че не си ме изхвърлила от общежитието,че няма каде да ида все пак:):)

Среднощно Слънце каза...

Е как бе,то нашите драми за латиноамерикански сериал стават :D

Аничка каза...

И аз те обичам многоо! {}

Анонимен каза...

Това истина ли е ?

Среднощно Слънце каза...

Кое по точно да е истина?

Анонимен каза...

Преживяното!

Среднощно Слънце каза...

Ами от части е вярно.Имаше такова събитие с мен : ) Но по важно е посланието. А ти кой си и как се казваш? : )

Анонимен каза...

Тайна!Аз те познавам много добре и затова питам!

Среднощно Слънце каза...

Ами след като ме познаваш толкова добре значи и аз те познавам предполагам!Но тъй като аз не мога да се сетя кой си поне мъничко ми подскажи.Доста ми е любопитно кой толкова добре ме познава! : )

Анонимен каза...

Ще те оставя да се почудиш пък после може и да ти кажа.Ще си помисля!

Среднощно Слънце каза...

Аз мисля че се сетих кой си така че... :D

Анонимен каза...

Много се съмнявам ,че си се сетила!

Среднощно Слънце каза...

Щом така мислиш...За мен няма значение кой си всъщност.Просто ми стана любопитно кой знае толкова мн за мен.Но вече си мисля че нито знаеш как се казвам,къде уча или изобщо нещо за живота ми. : )

Анонимен каза...

Искаш ли да ти напиша автобиографията?

Среднощно Слънце каза...

С най-голямо удоволствие!Чакам си автобиографията с нетърпение!

Анонимен каза...

Подробна или кратка да бъде автобиографията?Итук ли искаш да я напиша?

Среднощно Слънце каза...

Подробна!!!И къде другаде освен тук можеш да я напишеш?

Анонимен каза...

Сигурна ли си ,че искаш да я напиша тук и то подробна?

Среднощно Слънце каза...

Вече почвам да си мисля че не можеш нищо да напишеш!А и едно уточнение ти ще ми напишеш БИОГРАФИЯ,а АВТОбиографията ще си напиша сама. :D
Искам подробна биография.И те попитах къде другаде можеш да я напишеш ако не тук!

Анонимен каза...

Тук ще я прочетат доста хора!Това ли искаш?

Среднощно Слънце каза...

Да,това искам!!!

Анонимен каза...

Казваш се Ели Стоянова Лазарова. Родена си на 13 януари 1992г.в гр Пазарджик . Живееш в село Сестримо.Учиш в МГ "К.Величков" гр.Пазарджик.Имаш сестра Десислава.Какво искаш още да напиша?

Среднощно Слънце каза...

Тези ги позна.Но искам да знам още няколко неща:
Как се казва майка ми?
Кога и защо приключих връзката си със сериозния ми приятел?
Как се казва момчето,с което последно ходих?
:)

Анонимен каза...

Майка ти се казва Светла. Връзката с Ники приключи заради друго момиче ,но да ти кажа чесно на мен той не ми допадаше. А за последното нямам отговор!

Среднощно Слънце каза...

Да,показа ми че ме познаваш,но не толкова добре колкото каза в един от първите си коментари!Не знам с каква цел правиш всичко това,но вече наистина ми писна!Ако имаш смелост ще ми кажеш кой си и ще се изправиш очи в очи с мен,защото е много лесно чрез анонимни послания!

Сега да видим какво можеш!!!Приятен ден! : )

Анонимен каза...

Ще ти кажа ,но очи в очи! Ще останеш доста изненадана!

Среднощно Слънце каза...

Кога и къде???

Публикуване на коментар