Just say Good bye

Вече не си спомням кога беше последния път когато плаках...може би преди около месец и половина.И вчера вечерта се разплаках.Просто защото ми е тъжно и трябва да кажа Довиждане на хора,които надали ще видя в близкото бъдеще.Едни хора с много големи сърца и с много големи мечти.Дошли тук,в България,доброволно...за да предадат знанията си на нас,учениците.Американски доброволци,с които прекарвахме всеки ден от началото на ваканцията до сега.И всяка секунда прекарана с тях ме научи на нещо ново и различно.Личеше си ентусиазма с които те предават знанията си на нас и съответно интереса,които проявявахме ние.На курса се събрахме хора,с които не сме се познавали преди.А ето че сега в последния ден от курса на никои не му се тръгва и си обещахме,че ще се виждаме често.Ужасно ще ми липсва всяка секунда от тези седмици...Всяка игра,която сме играли заедно...Всяка песен,над чиито текст сме се мъчили...Всеки дебат,на които сме спорили...Всяка рисунка,чиито автор сме научили...Всяка изречение,над чиито пунктуационни правила сме се надпреварвали кои ще каже пръв...Всичко ще ми липсва...Този курс освен знания по английски ми даде много повече...един различен поглед над всичко,запознанства с нови страхотни хора,скоито се надявам ще останем приятели...и любов... ;) Моето лято нямаше да бъде същото без вас и без този курс!Радвам се че се запознах с тези хора и нашите американски приятели Томи и Майк ужасно ще ни липсват...