Ъъъ..извинявай,може ли да се запознаем?...

Спокойно.Дишай.Издишай."Днес изглеждаш страхотно.Няма как да не му направиш хубаво впечатление.Само се успокой."Повтарях си това за стотен път тази сутрин.Но всичко щеше да бъде наред,ако онзи тъничък гласец в главата ми не твърдеше друго.Да,точно така.Малкото дяволче не спираше да повтаря:"Много си неспокойна.Ще се изложиш".Водехме тих и "спокоен" диалог в главата ми."Погледни се.Прекалила си с фон дьо тена." "Та аз дори нямам фон дьо тен по лицето" - "Ще се спънеш и ще паднеш." "Няма с равни обувки съм." - "Той няма да те хареса.Няма да тее харесааа...Няма..."- "СПРИ!!!"-едва се сдържах да не се разкрещя на глас.
Цялото това притеснение ме е обзело от вчера.Не.По скоро от преди 3 дни.Понеделник е,което означава ще се видя с онзи сладур,с който вече 2 пъти се засичаме в тролея,с който пътувам.Да това момче е Prince Charming.Толкова е обаятелен.Тази непокорна черна коса и тези сини очи,тяло като на гръцки атлет и усмивка,караща те да затаиш дъх.Просто ИДЕАЛЕН!
Да,аз го виждам не само в тролея.Всъщност за последните 2 седмици доста пъти се срещнахме случайно...или може би не...Но след като разпитах за него,се оказа,че никой от моите приятели не го познава и единствения начин да се запозная с него е да го направя сама в тролея.Цели два дни мислих план как точно да стане.И измислих...Щях случайно да го заговоря,после щяхме да се разприказваме и така...както в приказките. :D Само трябваше да събера кураж да го направя.А на мен точно това ми липсваше.
И така.Пътувах вече 10 минути,което значи,че неговата спирка наближава...Оу...Сърцето ми биеше лудешки..."Хах...той ще усети пулсът ти и ще ти се смее." - "Той да не е вампир за да ми чуе сърцето."още само една спирка...Паника.Не,не биваше тя да се усилва.Имах чувството,че главата ми ще гръмне.Причерня ми.Само това оставаше сега - да припадна.Придвижиш се колкото мога по бързо до отворения прозорец.Свежия въздух проясни мислите ми.Вратите на тролея се затвориха.
Следващата спирка.Пак тази паника.Започнах да се потя.Извадих малкото огледалце от огромната ми чанта,което едва не счупих докато го отварях.Погледнах се.Всичко изглеждаше добре.Спиралата ми не се беше разтекла.Косата ми беше идеално изправена.Все още имах бледо-розов гланц по устните си.Нямах петна по дрехите.И най-важното - усмивката ми беше очарователна(както винаги).Заслужаваше си да стана час и половина по рано."Ти си секси момиче" Оу.На глас ли го казах?!Май да,съдейки по погледите на хората около мен.
Ето я и неговата спирка.Имаше цяла тълпа от хора чакащи да се качат в тролея.Но него не го виждах.Огледах се от всички страни.Претърсих с поглед целия тролей.Огледах всички хора.Но не го го нямаше!Нямаше го!Моя Prince Charming не се качи в тролея...

"Няма нищо.Следващият понеделник." - Хм...оу...пак ли трябва да преживея това?!