Мисля...Не!...Да!...Ох,няма значение...

Започвам този пост без определена тема,без определена цел.Просто ще пиша.Ще пиша и ще ви кажа какво ме притеснява.Притесняват ме много неща,повечето от които са незначителни.Да,като се замисля наисина са незначителни.Дребни неща на фона на по-големите световни проблеми.Но те са си моите дребни неща.А множеството дребни неща започват много да ми тежат и предусещам,че няма още дълго да издържа така.Да карам по същество.Не отдавна имаше период от живота ми,в който се чувствах зле.Всичко,което имаше значение за мен се разпадаше.Всичко,за което съм се борила рухна.И аз спрях да се боря.За момент се отказах от всичко.Вече нищо нямаше значение.Не исках да ставам сутрин,защото ме очакваше поредния ден пълен с разочарования и провали.Нямах повече сили да се боря.Исках само да плача,да плача,да плача...И след поредната сутрин,в която се мъчех да заспя отново,да се събудя по късно,за да е по кратък денят ми,аз си спомних за хората,чиито усмивки ме радват.Спомних си думите на една приятелка,която ми каза: "Усмихни ми се,за да ми се оправи настроението.".Спомних си за думите на един съученик,който ми каза,че усмивката ми не е фалшива,а е една такава готинка и непринудена.Спомних си за хората,които ме крепяха в този ми период.И как всячески се опитваха да ме развеселят.Реших,че е време да захвърля самосажълението и да продължа напред,защото живота ми е прекалено ценен,за да го пропилея.И намерих сили.Започнах да се опитвам да се наслаждавам на всеки миг,да намирам хубавото във всичко.И така започна нов период от съществуването ми.И си мисля,че мрачния период ми беше за урок,че без него сега нямаше да съм аз.И нали от тръните се раждат рози.Моята роза разцъфна.Сега се наслаждавам на птичките и пчеличките,на хубавото слънце и на прекрасните хора,които не спират да ме радват всеки ден.
Аз май много се отклоних от темата.Да,това ми е присъщо.Но за да разберете по-добре трябваше да ви разкажа и това.Та какво ме притеснява ли?Аз не съм възстановила нещата,които рухнаха.Просто се научих да живея с тях и да не им обръщам такова внимание,защото както споменах те са дребни.Притесняваме да не би да не мога да ги оправя.Притесняваме,че ще оплескам всичко още повече,защото рано или късно ще трябва да се опитам да ги коригирам.И това е.Това ме притеснява.Мисля да приключвам. :)

P.S.Вие сте герой ако сте стигнали до тук.Браво
P.S.2 Ще ви препоръчам няколко песнички: Цък тук
и тук
P.S.3 Усмихнете се.Вашата усмивка радва хората,които ви обичат и дразни хората,които не ви харесват.Затова се усмихвайте по често ;)
P.S.4 Забравих да ви кажа,че се чувствам перфектно.
P.S.5 И тълкувайте заглавието както вие решите. :p