Страхотеееен деееен

Завладели са ме едни емоции,от които няма оттърване(Слава Богу за което)!!!Не съм се чувствала толкова жива,толкова желана и толкова кипяща от енергия!И всичко това се дължи на един страхотен ден.Е,да...те определени емоциите са ме завладели от месец! :D
Събудих се с усмивка още преди да звънне алармата на телефона ми...от нетърпение...огромно нетърпение да видя синеокото момче.Моето синеоко момче!!!И сякаш напук на опитите на градския транспорт да развалят настроението ми,аз пристигнах почти навреме...И той ме чакаше там...на същата пейка,на която ме чакаше преди около месец...Със същата зашеметяваща ме усмивка...И дори тероризиращите ни мухи...Понито на острова...Липсата на достатъчно пейки...Темата за "Жените шофьори"...не успяха да помрачат деня,а напротив спомогнаха да е изключително забавен!!!И това бе един страхотен ден,прекаран с него и с хора,на които държа...Няма достатъчно силни думи за изразяването на начина,по които се чувствам сега...И всичко това благодарение на синеокото момче...защото без теб аз не бих се насладила на всеки миг и всяко малко нещо,което ми предоставя живота...

It's all about you



...I don't know why I want you so...


...so give it to me right or don't give it to me at all...


...give me your heart,give me your soul...

...You're always on my mind...


...I'm in love with you like it was the first time ...

Just say Good bye

Вече не си спомням кога беше последния път когато плаках...може би преди около месец и половина.И вчера вечерта се разплаках.Просто защото ми е тъжно и трябва да кажа Довиждане на хора,които надали ще видя в близкото бъдеще.Едни хора с много големи сърца и с много големи мечти.Дошли тук,в България,доброволно...за да предадат знанията си на нас,учениците.Американски доброволци,с които прекарвахме всеки ден от началото на ваканцията до сега.И всяка секунда прекарана с тях ме научи на нещо ново и различно.Личеше си ентусиазма с които те предават знанията си на нас и съответно интереса,които проявявахме ние.На курса се събрахме хора,с които не сме се познавали преди.А ето че сега в последния ден от курса на никои не му се тръгва и си обещахме,че ще се виждаме често.Ужасно ще ми липсва всяка секунда от тези седмици...Всяка игра,която сме играли заедно...Всяка песен,над чиито текст сме се мъчили...Всеки дебат,на които сме спорили...Всяка рисунка,чиито автор сме научили...Всяка изречение,над чиито пунктуационни правила сме се надпреварвали кои ще каже пръв...Всичко ще ми липсва...Този курс освен знания по английски ми даде много повече...един различен поглед над всичко,запознанства с нови страхотни хора,скоито се надявам ще останем приятели...и любов... ;) Моето лято нямаше да бъде същото без вас и без този курс!Радвам се че се запознах с тези хора и нашите американски приятели Томи и Майк ужасно ще ни липсват...

Simple Story

Както всеки от последните няколко дни на месец юли и този беше изключително горещ.Слънцето бе изгряло още в ранни зори и сега когато дори нямаше 11 то печеше с неудържима сила.Ел вървеше към мястото на уречената среща.Беше избрала да облече бежови къси панталонки и бял спортен потник,беше хванала косата си на конска опашка за да се оттърве поне малко от горещината.пристигна с малко закъснение на уреченото място.Там вече я чакаше нейната приятелка Ан.Двете се познаваха от около 3 години и за крако време бяха станали неразделни...споделяха и сълзи и радост...често се случваше да си довършват изреченията...и дори рожденните им дни бяха през няколко дни.Казаха си „Здравей”,прегърнаха се и тръгнаха към мястото на другата среща.Другата среща беше с две момчета – То и Коуй.По целия път до обичайното кафе Ел не спря да повтаря на Ан как ако То не направи нещо,тя щяла да действа.Ел и То се запознаха случайно на един курс,които посещават и четиримата.После по същата тази случайност започнаха да си пишат съобщения в един сайт.И след няколко дни Ел осъзна че влиза пъти по често в сайта само и само да провери дали няма нови съобщения и се ядосваше,когато на монитора пишеше „Нови съобщения – 0 „.След още няколко дни започнаха да излизат преди курса – Никога сами!Винаги с Ан и Коуй!Всички усещаха искрите между тях,просто те нищо не правеха да пламне огън.
И така двете приятелки пристигнаха в кафето,настаниха се на обичайната маса и си поръчаха обичайните разхладителни напитки.По предварителна уговорка Ан седна срещу Ел и остави мятото до нея празно.Или по точно предназначено за То.Двете момчета се появиха след по малко от 10 минути.И То беше също толкова очарователен както досега.Прекрасните му сини очи и заслепяващата усмивка караха Ел да примигва всеки път когато е край него.Но не това и беше направило най-силно впечатление,а чувството му за хумор и интелекта му.Той просто не беше като всички.Оптимист и купонджия,но със сериозно отношение за сериозните неща.
Той разбира се седна до нея и двамата си размениха погледи и усмивки каквито даряваха само един на друг.Говореха,смееха се,обсъждаха какво ли не...но те пак нищо не правеха,за да разкрият намеренията си един към друг.Изведнъж както бе слънчево и горещо се смръчи.Слънцето се скри някъде зад облаците и задуха вятър.Сякаш и времето се ядосваше на тяхното бездействие.И Ел както бе избрала по къси панталони за да се справи с топлината,така изведнъж се разтрепери от студ.То я погледна...приближи се до нея и я прегърна за да я стопли.Това беше момента,които Ел бе чакала достатъчно дълго.Ел усещаше силните му ръце обгърнали тялото и и за нея нищо друго нямаше значение....Вече от разговорите долавяше само отделни откъси,но не схващаше същината.След още малко те вече бяха хванали ръцете си,облегнали се на раменете си и долепили главите си.В този миг те не мислеха за нищо друго освен за човека до себе си.Ел и То засякоха погледите си в разрасналия се спор за курса...сърцебиенето им се усили...устните им се допряха и това бе най-сладката целувка,която и двамата бяха изживяли...по тяхно мнение – по сладка от шоколад.”Най-накрая”- изрече Коуй и четиримата приятели се закикотиха.Наистина беше време...От този ден нататък двамата влюбени бяха по щастливи от всякога...Това е историята за началото на тяхната приказка...Така от искрите пламна огън...