Simple Story

Както всеки от последните няколко дни на месец юли и този беше изключително горещ.Слънцето бе изгряло още в ранни зори и сега когато дори нямаше 11 то печеше с неудържима сила.Ел вървеше към мястото на уречената среща.Беше избрала да облече бежови къси панталонки и бял спортен потник,беше хванала косата си на конска опашка за да се оттърве поне малко от горещината.пристигна с малко закъснение на уреченото място.Там вече я чакаше нейната приятелка Ан.Двете се познаваха от около 3 години и за крако време бяха станали неразделни...споделяха и сълзи и радост...често се случваше да си довършват изреченията...и дори рожденните им дни бяха през няколко дни.Казаха си „Здравей”,прегърнаха се и тръгнаха към мястото на другата среща.Другата среща беше с две момчета – То и Коуй.По целия път до обичайното кафе Ел не спря да повтаря на Ан как ако То не направи нещо,тя щяла да действа.Ел и То се запознаха случайно на един курс,които посещават и четиримата.После по същата тази случайност започнаха да си пишат съобщения в един сайт.И след няколко дни Ел осъзна че влиза пъти по често в сайта само и само да провери дали няма нови съобщения и се ядосваше,когато на монитора пишеше „Нови съобщения – 0 „.След още няколко дни започнаха да излизат преди курса – Никога сами!Винаги с Ан и Коуй!Всички усещаха искрите между тях,просто те нищо не правеха да пламне огън.
И така двете приятелки пристигнаха в кафето,настаниха се на обичайната маса и си поръчаха обичайните разхладителни напитки.По предварителна уговорка Ан седна срещу Ел и остави мятото до нея празно.Или по точно предназначено за То.Двете момчета се появиха след по малко от 10 минути.И То беше също толкова очарователен както досега.Прекрасните му сини очи и заслепяващата усмивка караха Ел да примигва всеки път когато е край него.Но не това и беше направило най-силно впечатление,а чувството му за хумор и интелекта му.Той просто не беше като всички.Оптимист и купонджия,но със сериозно отношение за сериозните неща.
Той разбира се седна до нея и двамата си размениха погледи и усмивки каквито даряваха само един на друг.Говореха,смееха се,обсъждаха какво ли не...но те пак нищо не правеха,за да разкрият намеренията си един към друг.Изведнъж както бе слънчево и горещо се смръчи.Слънцето се скри някъде зад облаците и задуха вятър.Сякаш и времето се ядосваше на тяхното бездействие.И Ел както бе избрала по къси панталони за да се справи с топлината,така изведнъж се разтрепери от студ.То я погледна...приближи се до нея и я прегърна за да я стопли.Това беше момента,които Ел бе чакала достатъчно дълго.Ел усещаше силните му ръце обгърнали тялото и и за нея нищо друго нямаше значение....Вече от разговорите долавяше само отделни откъси,но не схващаше същината.След още малко те вече бяха хванали ръцете си,облегнали се на раменете си и долепили главите си.В този миг те не мислеха за нищо друго освен за човека до себе си.Ел и То засякоха погледите си в разрасналия се спор за курса...сърцебиенето им се усили...устните им се допряха и това бе най-сладката целувка,която и двамата бяха изживяли...по тяхно мнение – по сладка от шоколад.”Най-накрая”- изрече Коуй и четиримата приятели се закикотиха.Наистина беше време...От този ден нататък двамата влюбени бяха по щастливи от всякога...Това е историята за началото на тяхната приказка...Така от искрите пламна огън...