Страх

Страх ме.Никога не ме е било страх толкова колкото сега.Не се страхувам пак за някоя глупост.Този път не...Страх ме е от загубата...Страх ме е ...даже ми е трудно да го кажа без да ми се насълзят очите...Страх ме е от смъртта...може би единственото нещо пред което сме безсилни.Не искам дори да си помислям за най-лошото...Мога само да се моля,много да се моля всичко да се оправи...и знам,че ще е така..Не искам да губя надежда...Няма да губя надежда...