2009 - bye bye

Прекарах целия ден в размисли за отминалата година,която изчезна като един миг.Дори сега като се сещам за дадени събития се чудя дали са станали през последните 12 месеца.Много бързо се изнизаха тези 365 дни и дори се стряскам от бързото движение на времето.
Ето един кратък обзор на моята 2009 година.Enjoy =)
Мога да разделя годината според емоционалното ми състояние на 2 части:

*Януари - Юни - Хубаво изпращане на старата 2008 година...17 ми рожден ден.[... If anyone ask how old are you - just say - you've been 17 for a while...] До тук всичко добре.Дни след рожденния ми ден - неприятна за момента изненада,падение.От тук нататък започва един период от живота ми,които ме промени достатъчно.Спомням си как се озлобих и почнах да мисля повече за себе си на моменти.Спомням си как се борех,за да спечеля от всяка ситуация.Спомням си всяка пролята сълза и всяка непринудена усмивка.Тогава започнах и блога си.

*Юли - Декември - по щастлива не съм била (sun) Защо ли?
Курс по английски език,на който се запознах със страхотни хора.Там се запознах и с него,най-невероятния човек,който съм срещала до сега.И той е основната причина за моето щастие през втората половина на 2009 година. =) Пожелавам си щастието ми да продължи и през 2010 година.

Няма да забравя
~газовата криза и последващия студ в училище :D
~17тия ни рожден ден с Анита и малкото парти по случай него
~голямото отричане на Свети Валентин (все пак бях сама на празника на влюбените-не можеше да се очаква друго :D )
~първата ми двойка по химия и безсънните нощи в опит да завърша с 6. И разбира се успях ... толкова съм горда със себе си :D
~баловете през май,и като казах балове се сетих за Prince Charming,който пък се оказа само илюзия
~Silver - и безкрайните часове прекарани там с любимите ми хора
~28.07.2009 - нашето начало
~ регистрацията ми в Facebook :D
~ Г-н/Г-жа Анонимен/на в една от публикациите в блога ми

Научих се:

§ "Когато силно желаеш нещо цялата Вселена ти съдейства за да го постигнеш"
§ It always rains the hardest on the people who deserve the sun
§ "Това,което прави пустинята красива е,че някъде тя крие извор"


Филми,който не спрях да гледам
1.Под небето на Тоскана
2.Опасен ум
3.Тетрадката

Маниите ми през годината - Никълъс Спаркс,лилаво,книгите,Анатомията на Грей,рози и слънчогледи,Тодор (sun)

Това е от мен.Весело посрещане на новата 2010 година с пожелание да е по - пълноценна от предходната =]

Защо???

Защо ли?

Защото навън валеше

...и исках да съм твоето слънце

Защото сънят не идваше ...

...а ти се нуждаеше от него

Защото не разбрах какво искаш ти...а исках да ти дам всичко

И сякаш на пук - разкрих себе си

душата си

сърцето си

пред теб

за теб

и не мога

и не искам

времето назад да върна

и думите да залича...

...думите.А те думите сякаш нямаха ефекта,който очаквах да видя...Не зная дали защото не бях достатъчно искрена ... или защото ти не бе готов да ги чуеш...Нищо - аз пак ще ги кажа,когато си готов...защото те думите засвидетелстват верността на делата...защото те думите могат всичко...

"...here I'm lost in your eyes..."

Хей , драги читатели на моите мисли ... Нямам време да пиша за блога ... имам желание,но нямам време или прекалено много ме домързява всеки път когато седна пред компютъра.Но така е като съм се захванала с прекалено много неща, а не знам дали ще се справя и с половината от тях така както искам.Първото нещо,с което се захванах е училищния вестник на милото ми училище.Не знам какво ще излезе от него,но се надявам да се получи нещо добро.Все пак доста усилия сме вложили с Анита и другите от екипа и все повече ще се мъчим.Честно да си призная се чудя какъв ще бъде интереса към него от съучениците ни и точно това ме плаши,че интереса няма да е голям.Но какво пък - няма да се откажа.Все пак трябва да тръгнем от някъде...Очаквайте първия брой. ;)

Друго нещо,за което се чудех е дали аз съм единствение човек,който не иска грипна ваканция???

Не издържах фронта!Разболявам се.От 2 дни вече ме мъчи главоболие,хрема,болки в гърлото.Мислех си,че този път няма да се разболея...,но уви - не стана така :D
И тази вечер седнах с намерението да напиша нещо.Е написах,но само глупости редя :D Загубила съм всякаква творческа муза.Но не си мислете,че не я търся.Вече прерових половината вселена.Остава другата половина.

Сега ви оставям с една хубава песничка,а аз чакам червеното знаменце на скайп да се появи с информация,че той ми пише.И да се отдам на така любимите ми разговори с него. ;) Пожелавам ви лека вечер и продължавам женски разговор с Анито.

Beautiful sunrise in your eyes,

burning like a flame

Beautiful colors inside me,

calling out your name

Кажи какво ми направи?

63 дни ; 1512 часа ; 90720 минути ; 5443200 секунди

или иначе казано 2 месеца съм най-щастливото момиче сред 6-те милиарда души на тази малка планета.И цялата тази история с щастието е заради един млад господин,който по незнаен за мен начин успя да покори сърцето ми и да накара всяка частица от мен да копнее за него,всяка секунда мислите ми да са заети само с него,сърцето ми да бие за него...И не знам как го направи това...само знам,че съм безусловно и необратимо влюбена в него...

Кажи какво ми направи?
Очите ме болят ако не гледам в теб....
Кажи какво ми направи?
Ръцете ме болят, ако не галя теб.....
Кажи какво ми направи?
Болят ме устните ако целуна друг....
Кажи какво ми направи?
Живота ми зависи от това дали си тук ...

Това е за теб ...
...ти си чивека,който държи усмивката ми постоянно на лицето!
...ти си човека,който ме кара да виждам невижданото!
...ти си човека,който накара слънцето да изгрее и за мен!

Някъде там ...

Gotta Be Somebody

This time, I wonder what it feels like
To find the one in this life, the one we all dream of
But dreams just aren't enough
So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling
The moment when we're meeting, will play out like a scene
Straight off the silver screen
So I'll be holding my own breath, right up 'til the end
Until that moment when, I find the one that I'll spend forever with

Cause nobody wants to be the last one there
Cause everyone wants to feel like someone cares
Someone to love with my life in their hands
There's gotta be somebody for me like that
Cause nobody wants to do it on their own
And everyone wants to know they're not alone
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there

Tonight, out on the street, out in the moonlight
And dammit this feels too right, it's just like deja vu
Me standing here with you
So I'll be holding my own breath, could this be the end
Is it that moment when, I find the one that I'll spend forever with

You can't give up, looking for a diamond in the rough
You never know, when it shows up, make sure you're holding on
Cause it could be the one, the one you're waiting on
Cause nobody wants to be the last one there
And everyone wants to feel like someone cares
Someone to love with my life in their hands
There's gotta be somebody for me, ohhh

Nobody wants to do it on their own
And everyone wants to know their not alone
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there
Nobody wants to be the last one there
Cause everyone wants to feel like someone cares
There's somebody else that feels the same somewhere
There's gotta be somebody for me out there

Страхотеееен деееен

Завладели са ме едни емоции,от които няма оттърване(Слава Богу за което)!!!Не съм се чувствала толкова жива,толкова желана и толкова кипяща от енергия!И всичко това се дължи на един страхотен ден.Е,да...те определени емоциите са ме завладели от месец! :D
Събудих се с усмивка още преди да звънне алармата на телефона ми...от нетърпение...огромно нетърпение да видя синеокото момче.Моето синеоко момче!!!И сякаш напук на опитите на градския транспорт да развалят настроението ми,аз пристигнах почти навреме...И той ме чакаше там...на същата пейка,на която ме чакаше преди около месец...Със същата зашеметяваща ме усмивка...И дори тероризиращите ни мухи...Понито на острова...Липсата на достатъчно пейки...Темата за "Жените шофьори"...не успяха да помрачат деня,а напротив спомогнаха да е изключително забавен!!!И това бе един страхотен ден,прекаран с него и с хора,на които държа...Няма достатъчно силни думи за изразяването на начина,по които се чувствам сега...И всичко това благодарение на синеокото момче...защото без теб аз не бих се насладила на всеки миг и всяко малко нещо,което ми предоставя живота...

It's all about you

Agnes - Release me

...I don't know why I want you so...

Melanie Fiona - Give it to me right

...so give it to me right or don't give it to me at all...

DJ Layla & Alissa - Single lady

...give me your heart,give me your soul...

Iio - Is it love

...You're always on my mind...

Tinchy Stryder & Amelle - Never leave you

...I'm in love with you like it was the first time ...

Just say Good bye

Вече не си спомням кога беше последния път когато плаках...може би преди около месец и половина.И вчера вечерта се разплаках.Просто защото ми е тъжно и трябва да кажа Довиждане на хора,които надали ще видя в близкото бъдеще.Едни хора с много големи сърца и с много големи мечти.Дошли тук,в България,доброволно...за да предадат знанията си на нас,учениците.Американски доброволци,с които прекарвахме всеки ден от началото на ваканцията до сега.И всяка секунда прекарана с тях ме научи на нещо ново и различно.Личеше си ентусиазма с които те предават знанията си на нас и съответно интереса,които проявявахме ние.На курса се събрахме хора,с които не сме се познавали преди.А ето че сега в последния ден от курса на никои не му се тръгва и си обещахме,че ще се виждаме често.Ужасно ще ми липсва всяка секунда от тези седмици...Всяка игра,която сме играли заедно...Всяка песен,над чиито текст сме се мъчили...Всеки дебат,на които сме спорили...Всяка рисунка,чиито автор сме научили...Всяка изречение,над чиито пунктуационни правила сме се надпреварвали кои ще каже пръв...Всичко ще ми липсва...Този курс освен знания по английски ми даде много повече...един различен поглед над всичко,запознанства с нови страхотни хора,скоито се надявам ще останем приятели...и любов... ;) Моето лято нямаше да бъде същото без вас и без този курс!Радвам се че се запознах с тези хора и нашите американски приятели Томи и Майк ужасно ще ни липсват...

Simple Story

Както всеки от последните няколко дни на месец юли и този беше изключително горещ.Слънцето бе изгряло още в ранни зори и сега когато дори нямаше 11 то печеше с неудържима сила.Ел вървеше към мястото на уречената среща.Беше избрала да облече бежови къси панталонки и бял спортен потник,беше хванала косата си на конска опашка за да се оттърве поне малко от горещината.пристигна с малко закъснение на уреченото място.Там вече я чакаше нейната приятелка Ан.Двете се познаваха от около 3 години и за крако време бяха станали неразделни...споделяха и сълзи и радост...често се случваше да си довършват изреченията...и дори рожденните им дни бяха през няколко дни.Казаха си „Здравей”,прегърнаха се и тръгнаха към мястото на другата среща.Другата среща беше с две момчета – То и Коуй.По целия път до обичайното кафе Ел не спря да повтаря на Ан как ако То не направи нещо,тя щяла да действа.Ел и То се запознаха случайно на един курс,които посещават и четиримата.После по същата тази случайност започнаха да си пишат съобщения в един сайт.И след няколко дни Ел осъзна че влиза пъти по често в сайта само и само да провери дали няма нови съобщения и се ядосваше,когато на монитора пишеше „Нови съобщения – 0 „.След още няколко дни започнаха да излизат преди курса – Никога сами!Винаги с Ан и Коуй!Всички усещаха искрите между тях,просто те нищо не правеха да пламне огън.
И така двете приятелки пристигнаха в кафето,настаниха се на обичайната маса и си поръчаха обичайните разхладителни напитки.По предварителна уговорка Ан седна срещу Ел и остави мятото до нея празно.Или по точно предназначено за То.Двете момчета се появиха след по малко от 10 минути.И То беше също толкова очарователен както досега.Прекрасните му сини очи и заслепяващата усмивка караха Ел да примигва всеки път когато е край него.Но не това и беше направило най-силно впечатление,а чувството му за хумор и интелекта му.Той просто не беше като всички.Оптимист и купонджия,но със сериозно отношение за сериозните неща.
Той разбира се седна до нея и двамата си размениха погледи и усмивки каквито даряваха само един на друг.Говореха,смееха се,обсъждаха какво ли не...но те пак нищо не правеха,за да разкрият намеренията си един към друг.Изведнъж както бе слънчево и горещо се смръчи.Слънцето се скри някъде зад облаците и задуха вятър.Сякаш и времето се ядосваше на тяхното бездействие.И Ел както бе избрала по къси панталони за да се справи с топлината,така изведнъж се разтрепери от студ.То я погледна...приближи се до нея и я прегърна за да я стопли.Това беше момента,които Ел бе чакала достатъчно дълго.Ел усещаше силните му ръце обгърнали тялото и и за нея нищо друго нямаше значение....Вече от разговорите долавяше само отделни откъси,но не схващаше същината.След още малко те вече бяха хванали ръцете си,облегнали се на раменете си и долепили главите си.В този миг те не мислеха за нищо друго освен за човека до себе си.Ел и То засякоха погледите си в разрасналия се спор за курса...сърцебиенето им се усили...устните им се допряха и това бе най-сладката целувка,която и двамата бяха изживяли...по тяхно мнение – по сладка от шоколад.”Най-накрая”- изрече Коуй и четиримата приятели се закикотиха.Наистина беше време...От този ден нататък двамата влюбени бяха по щастливи от всякога...Това е историята за началото на тяхната приказка...Така от искрите пламна огън...

Where I was? Where I am? Where I will be?

Where I was?

Бях заета.Нямах време.Бях напрегната и същевременно спокойна!!!Имаше стотици неща,които исках да направя и нито едно не ме трогна достатъчно да се захвана с него.Изглеждаше че така ще мине цялото лято,спокойно и безгрижно,...докато не се появи ти.Появи се от тълпата.Отличаваше се с прекрасните си очи.И след време в тази тълпа аз започнах да търся само теб.Не съм си мислила,че така ще ме завладееш.Още не искам да призная,че ме грабна така!

*****

Where I am?

Навсякъде.И тук.И там.И в мислите ти.И в сънищата ти.Не е честно само ти да си в моите.Само дето има един огромен проблем.Аз не мога да призная за ...нека да го наречем състоянието си...Просто съм прекалено предпазлива,за да не изгубя отново това,което постигнах.Но какво пък съдбата обича смелите!Ще опитам да бъда смела.

*****

Where I will be?

Ще продължа да бъда в мислите и в сънищата ти,така както ти си обсебил моите!

Тя съдбата си знае работата!!!