Хей , драги читатели на моите мисли ... Нямам време да пиша за блога ... имам желание,но нямам време или прекалено много ме домързява всеки път когато седна пред компютъра.Но така е като съм се захванала с прекалено много неща, а не знам дали ще се справя и с половината от тях така както искам.Първото нещо,с което се захванах е училищния вестник на милото ми училище.Не знам какво ще излезе от него,но се надявам да се получи нещо добро.Все пак доста усилия сме вложили с Анита и другите от екипа и все повече ще се мъчим.Честно да си призная се чудя какъв ще бъде интереса към него от съучениците ни и точно това ме плаши,че интереса няма да е голям.Но какво пък - няма да се откажа.Все пак трябва да тръгнем от някъде...Очаквайте първия брой. ;)
Друго нещо,за което се чудех е дали аз съм единствение човек,който не иска грипна ваканция???
Не издържах фронта!Разболявам се.От 2 дни вече ме мъчи главоболие,хрема,болки в гърлото.Мислех си,че този път няма да се разболея...,но уви - не стана така :D И тази вечер седнах с намерението да напиша нещо.Е написах,но само глупости редя :D Загубила съм всякаква творческа муза.Но не си мислете,че не я търся.Вече прерових половината вселена.Остава другата половина.
Сега ви оставям с една хубава песничка,а аз чакам червеното знаменце на скайп да се появи с информация,че той ми пише.И да се отдам на така любимите ми разговори с него. ;) Пожелавам ви лека вечер и продължавам женски разговор с Анито.
63 дни ; 1512 часа ; 90720 минути ; 5443200 секунди
или иначе казано 2 месеца съм най-щастливото момиче сред 6-те милиарда души на тази малка планета.И цялата тази история с щастието е заради един млад господин,който по незнаен за мен начин успя да покори сърцето ми и да накара всяка частица от мен да копнее за него,всяка секунда мислите ми да са заети само с него,сърцето ми да бие за него...И не знам как го направи това...само знам,че съм безусловно и необратимо влюбена в него...
Кажи какво ми направи? Очите ме болят ако не гледам в теб.... Кажи какво ми направи? Ръцете ме болят, ако не галя теб..... Кажи какво ми направи? Болят ме устните ако целуна друг.... Кажи какво ми направи? Живота ми зависи от това дали си тук ...
Това е за теб ... ...ти си чивека,който държи усмивката ми постоянно на лицето! ...ти си човека,който ме кара да виждам невижданото! ...ти си човека,който накара слънцето да изгрее и за мен!
This time, I wonder what it feels like To find the one in this life, the one we all dream of But dreams just aren't enough So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling The moment when we're meeting, will play out like a scene Straight off the silver screen So I'll be holding my own breath, right up 'til the end Until that moment when, I find the one that I'll spend forever with
Cause nobody wants to be the last one there Cause everyone wants to feel like someone cares Someone to love with my life in their hands There's gotta be somebody for me like that Cause nobody wants to do it on their own And everyone wants to know they're not alone There's somebody else that feels the same somewhere There's gotta be somebody for me out there
Tonight, out on the street, out in the moonlight And dammit this feels too right, it's just like deja vu Me standing here with you So I'll be holding my own breath, could this be the end Is it that moment when, I find the one that I'll spend forever with
You can't give up, looking for a diamond in the rough You never know, when it shows up, make sure you're holding on Cause it could be the one, the one you're waiting on Cause nobody wants to be the last one there And everyone wants to feel like someone cares Someone to love with my life in their hands There's gotta be somebody for me, ohhh
Nobody wants to do it on their own And everyone wants to know their not alone There's somebody else that feels the same somewhere There's gotta be somebody for me out there Nobody wants to be the last one there Cause everyone wants to feel like someone cares There's somebody else that feels the same somewhere There's gotta be somebody for me out there
Завладели са ме едни емоции,от които няма оттърване(Слава Богу за което)!!!Не съм се чувствала толкова жива,толкова желана и толкова кипяща от енергия!И всичко това се дължи на един страхотен ден.Е,да...те определени емоциите са ме завладели от месец! :D Събудих се с усмивка още преди да звънне алармата на телефона ми...от нетърпение...огромно нетърпение да видя синеокото момче.Моето синеоко момче!!!И сякаш напук на опитите на градския транспорт да развалят настроението ми,аз пристигнах почти навреме...И той ме чакаше там...на същата пейка,на която ме чакаше преди около месец...Със същата зашеметяваща ме усмивка...И дори тероризиращите ни мухи...Понито на острова...Липсата на достатъчно пейки...Темата за "Жените шофьори"...не успяха да помрачат деня,а напротив спомогнаха да е изключително забавен!!!И това бе един страхотен ден,прекаран с него и с хора,на които държа...Няма достатъчно силни думи за изразяването на начина,по които се чувствам сега...И всичко това благодарение на синеокото момче...защото без теб аз не бих се насладила на всеки миг и всяко малко нещо,което ми предоставя живота...
Вече не си спомням кога беше последния път когато плаках...може би преди около месец и половина.И вчера вечерта се разплаках.Просто защото ми е тъжно и трябва да кажа Довиждане на хора,които надали ще видя в близкото бъдеще.Едни хора с много големи сърца и с много големи мечти.Дошли тук,в България,доброволно...за да предадат знанията си на нас,учениците.Американски доброволци,с които прекарвахме всеки ден от началото на ваканцията до сега.И всяка секунда прекарана с тях ме научи на нещо ново и различно.Личеше си ентусиазма с които те предават знанията си на нас и съответно интереса,които проявявахме ние.На курса се събрахме хора,с които не сме се познавали преди.А ето че сега в последния ден от курса на никои не му се тръгва и си обещахме,че ще се виждаме често.Ужасно ще ми липсва всяка секунда от тези седмици...Всяка игра,която сме играли заедно...Всяка песен,над чиито текст сме се мъчили...Всеки дебат,на които сме спорили...Всяка рисунка,чиито автор сме научили...Всяка изречение,над чиито пунктуационни правила сме се надпреварвали кои ще каже пръв...Всичко ще ми липсва...Този курс освен знания по английски ми даде много повече...един различен поглед над всичко,запознанства с нови страхотни хора,скоито се надявам ще останем приятели...и любов... ;) Моето лято нямаше да бъде същото без вас и без този курс!Радвам се че се запознах с тези хора и нашите американски приятели Томи и Майк ужасно ще ни липсват...
Както всеки от последните няколко дни на месец юли и този беше изключително горещ.Слънцето бе изгряло още в ранни зори и сега когато дори нямаше 11 то печеше с неудържима сила.Ел вървеше към мястото на уречената среща.Беше избрала да облече бежови къси панталонки и бял спортен потник,беше хванала косата си на конска опашка за да се оттърве поне малко от горещината.пристигна с малко закъснение на уреченото място.Там вече я чакаше нейната приятелка Ан.Двете се познаваха от около 3 години и за крако време бяха станали неразделни...споделяха и сълзи и радост...често се случваше да си довършват изреченията...и дори рожденните им дни бяха през няколко дни.Казаха си „Здравей”,прегърнаха се и тръгнаха към мястото на другата среща.Другата среща беше с две момчета – То и Коуй.По целия път до обичайното кафе Ел не спря да повтаря на Ан как ако То не направи нещо,тя щяла да действа.Ел и То се запознаха случайно на един курс,които посещават и четиримата.После по същата тази случайност започнаха да си пишат съобщения в един сайт.И след няколко дни Ел осъзна че влиза пъти по често в сайта само и само да провери дали няма нови съобщения и се ядосваше,когато на монитора пишеше „Нови съобщения – 0 „.След още няколко дни започнаха да излизат преди курса – Никога сами!Винаги с Ан и Коуй!Всички усещаха искрите между тях,просто те нищо не правеха да пламне огън. И така двете приятелки пристигнаха в кафето,настаниха се на обичайната маса и си поръчаха обичайните разхладителни напитки.По предварителна уговорка Ан седна срещу Ел и остави мятото до нея празно.Или по точно предназначено за То.Двете момчета се появиха след по малко от 10 минути.И То беше също толкова очарователен както досега.Прекрасните му сини очи и заслепяващата усмивка караха Ел да примигва всеки път когато е край него.Но не това и беше направило най-силно впечатление,а чувството му за хумор и интелекта му.Той просто не беше като всички.Оптимист и купонджия,но със сериозно отношение за сериозните неща. Той разбира се седна до нея и двамата си размениха погледи и усмивки каквито даряваха само един на друг.Говореха,смееха се,обсъждаха какво ли не...но те пак нищо не правеха,за да разкрият намеренията си един към друг.Изведнъж както бе слънчево и горещо се смръчи.Слънцето се скри някъде зад облаците и задуха вятър.Сякаш и времето се ядосваше на тяхното бездействие.И Ел както бе избрала по къси панталони за да се справи с топлината,така изведнъж се разтрепери от студ.То я погледна...приближи се до нея и я прегърна за да я стопли.Това беше момента,които Ел бе чакала достатъчно дълго.Ел усещаше силните му ръце обгърнали тялото и и за нея нищо друго нямаше значение....Вече от разговорите долавяше само отделни откъси,но не схващаше същината.След още малко те вече бяха хванали ръцете си,облегнали се на раменете си и долепили главите си.В този миг те не мислеха за нищо друго освен за човека до себе си.Ел и То засякоха погледите си в разрасналия се спор за курса...сърцебиенето им се усили...устните им се допряха и това бе най-сладката целувка,която и двамата бяха изживяли...по тяхно мнение – по сладка от шоколад.”Най-накрая”- изрече Коуй и четиримата приятели се закикотиха.Наистина беше време...От този ден нататък двамата влюбени бяха по щастливи от всякога...Това е историята за началото на тяхната приказка...Така от искрите пламна огън...
Бях заета.Нямах време.Бях напрегната и същевременно спокойна!!!Имаше стотици неща,които исках да направя и нито едно не ме трогна достатъчно да се захвана с него.Изглеждаше че така ще мине цялото лято,спокойно и безгрижно,...докато не се появи ти.Появи се от тълпата.Отличаваше се с прекрасните си очи.И след време в тази тълпа аз започнах да търся само теб.Не съм си мислила,че така ще ме завладееш.Още не искам да призная,че ме грабна така!
*****
WhereIam?
Навсякъде.И тук.И там.И в мислите ти.И в сънищата ти.Не е честно самоти да си в моите.Само дето има един огромен проблем.Аз не мога да призная за ...нека да го наречем състоянието си...Просто съм прекалено предпазлива,за да не изгубя отново това,което постигнах.Но какво пък съдбата обича смелите!Ще опитам да бъда смела.
*****
Where I will be?
Ще продължа да бъда в мислите и в сънищата ти,така както ти си обсебил моите!
Седях в пълната с хора стая,но сякаш бях сама.Не виждах.Не чувах.Не разбирах.Седях със забит поглед някъде в пространството,без да виждам хората около мен.Седях и си мислех как за един миг и всичко,което бях градяла се разруши.Спомените ме връхлетяха с неудържима сила,сякаш напук на опитите ми да ги заключа някъде дълбоко в съзнанието си.Те контрастираха изключително много със сегашното ми състояние.Последната седмица беше ужасна.Напрежение до връхна степен.Стените,които бях издигала за да се предпазя се пропукаха и заплашваха да се сринат със застрашителна сила.Не знам колко време бях така.Стори ми се че е минала цяла вечност.Но не.Бяха изминали само 15 минути.Затворената стая ме поглъщаше сякаш беше бездънна яма,чакаща поредната си жертва.Не биваше да се поддавам.Не трябваше.Трябва да съм силна.Но не успях.Сълзите ми вече сте стичаха по лицето.Не можех да ги спра.Потъвах.Тогава усетих нечии ръце да обхващат тялото ми.Държеше ме здраво и прошепна в ухото ми:”Аз съм тук.Спокойно.”В следващият момент слънцето вече галеше лицето ми и усетих топлината.Дори подгизналите ми очи не ми попречиха да позная човека.Това беше тя.Моето спасение.Моята приятелка,която не се опитваше да ме утеши с думи.Просто ме прегърна и тази нейна прегръдка ми попречи да се разпадна.Дишането ми се нормализира.Забелязах че има и други хора около мен,които ми се усмихваха.Да,аз не бях сама.Бях заобиколена от хора,които обичам.А тези хора ме крепяха.И аз отново изплувах,благодарение на тях. : )
~*~
Моят свят е невероятен,благодарение на тези хора.Които са до мен в добро и в лошо.Които ми показват грешките,но никога не ме обвиняват. Те ми даваха сили да се справя с трудностите,да продължа напред.А когато не виждах светлината те ми я показваха.Ние сме заедно почти постоянно.Забавляваме се заедно,плачем заедно.Изградили сме едно приятелство,с много силна основа.Светът е по хубав когато до теб имаш хора готови на всичко за теб.
~*~
Благодаря на моята съквартирантка,която още не ме е изхвърлила от стаята с моите драми. : D
Благодаря на братовчедка ми,с която си помагаме с взаимоотношенията дете-родител!
Благодаря на всичките ми приятели,които не са ме оставили никога да се оправям сама с трудностите,с които сме забърквали каши и заедно се измъкваме от тях.(Анита,Ани,Мими,Надето,Тедитата,Ивето,Верчето,Тодор ,и на всички останали,които са били до мен,но в момента ги забравям :s)
