Седях в пълната с хора стая,но сякаш бях сама.Не виждах.Не чувах.Не разбирах.Седях със забит поглед някъде в пространството,без да виждам хората около мен.Седях и си мислех как за един миг и всичко,което бях градяла се разруши.Спомените ме връхлетяха с неудържима сила,сякаш напук на опитите ми да ги заключа някъде дълбоко в съзнанието си.Те контрастираха изключително много със сегашното ми състояние.Последната седмица беше ужасна.Напрежение до връхна степен.Стените,които бях издигала за да се предпазя се пропукаха и заплашваха да се сринат със застрашителна сила.Не знам колко време бях така.Стори ми се че е минала цяла вечност.Но не.Бяха изминали само 15 минути.Затворената стая ме поглъщаше сякаш беше бездънна яма,чакаща поредната си жертва.Не биваше да се поддавам.Не трябваше.Трябва да съм силна.Но не успях.Сълзите ми вече сте стичаха по лицето.Не можех да ги спра.Потъвах.Тогава усетих нечии ръце да обхващат тялото ми.Държеше ме здраво и прошепна в ухото ми:”Аз съм тук.Спокойно.”В следващият момент слънцето вече галеше лицето ми и усетих топлината.Дори подгизналите ми очи не ми попречиха да позная човека.Това беше тя.Моето спасение.Моята приятелка,която не се опитваше да ме утеши с думи.Просто ме прегърна и тази нейна прегръдка ми попречи да се разпадна.Дишането ми се нормализира.Забелязах че има и други хора около мен,които ми се усмихваха.Да,аз не бях сама.Бях заобиколена от хора,които обичам.А тези хора ме крепяха.И аз отново изплувах,благодарение на тях. : )
Моят свят е невероятен,благодарение на тези хора.Които са до мен в добро и в лошо.Които ми показват грешките,но никога не ме обвиняват. Те ми даваха сили да се справя с трудностите,да продължа напред.А когато не виждах светлината те ми я показваха.Ние сме заедно почти постоянно.Забавляваме се заедно,плачем заедно.Изградили сме едно приятелство,с много силна основа.Светът е по хубав когато до теб имаш хора готови на всичко за теб.
~*~
Благодаря на моята съквартирантка,която още не ме е изхвърлила от стаята с моите драми. : D
Благодаря на братовчедка ми,с която си помагаме с взаимоотношенията дете-родител!
Благодаря на всичките ми приятели,които не са ме оставили никога да се оправям сама с трудностите,с които сме забърквали каши и заедно се измъкваме от тях.(Анита,Ани,Мими,Надето,Тедитата,Ивето,Верчето,Тодор ,и на всички останали,които са били до мен,но в момента ги забравям :s )
ОБИЧАМ ВИ! И благодарение на вас аз съм по силна!