Мисли

„Не позволявай на огъня да изгасне, разпален от незаменима искра в безнадеждните замени на "не съвсем", "все още не" и "не съвсем".Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш. Светът, който желаеш може да бъде спечелен.Той съществува. Той е реален.Той е възможен. Той е твой.” - One Tree Hill

И Малкият принц казал на мъжа:”Големите не разбират нищо освен себе си .Ето защо децата винаги има какво да им обяснят.”

T.H. White е казал:”Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си на онези, които едва ли си мислят за нас в отплата.”


Хенри Уодсуърт Лонгфелоу е написал:"Всички творим съдбата си, живеейки
между стените оградени от времето"



Тенеси Уилямс е написал:”Когато толкова много са самотни,невероятно егоистично е да си самотен сам.”


Хенри Джеймс е написал:'"Не се страхувай от животa! Повярвай, че той си заслужава да се живее и вярата ти ще превърне това във факт. "


Всеки ден в който чакаш, е поредният ден който никога няма да си върнеш обратно!

Сърцето си има доводи, които разумът не познава! - Блез Паскал

"Важни са не ударите, които ни нанасят, а онези удари, на които сме устояли." "Роуз Мадър" Ст. Кинг

"You can't live your life for other people. You've got to do what's right for you, even if it hurts some people you love." The Notebook - Nicholas Sparks



Мислите,които нямат име не са мои.Просто не знам чии думи са!

Въпроси...

Какво искаш?Защо ме преследваш?Нима не разбра,че вече не съм това,което бях?Какво целиш?Не знаеш ли,че за мен ти си никой?Не виждаш ли,че ми писна от твойте лъжи?Не си ли мислил да ме забравиш?Не ти ли казах,че ще те боли?Не виждаш ли,че без теб по-щастлива съм аз?Не разбираш ли,че не желая да си до мен?Не разбираш ли,че не търся твоята топлина?
Не разбра ли,че всичко е лъжа?

Много време...много теми

Малко си занемарих блога,но това беше поради липса на време.И музата ме е напуснала напоследък.Сега ще ви занимавам с малко общи работи. :D

1.Това училище ще ме довърши.Има почти 1 и половина до края на учебната година и се започва с класните,контролните,изходните нива и натягането за по-високи оценки.Две от класните ми (по БЕЛ и АЕ)вече минаха и то бяха през 1 ден. Сега трябва доста сериозничко да уча за класното по математика и немски.Голяма мъка е. :D

2.Баловете...1,2,3,.....10,11,12 За-Вър-Ших-Те...Да,все пак е месец май.Не знам дали искам или не искам това време да дойде и за мен(но на мен ми истава още 2 години).Но по край всички тези балове ме е обзела такава еуфория.Последни мигове с класа ти,последния училищен звънец,последни мъки.Начало на един нов етап от живота.Честито на всички завършили и успех от тук нататък. :)

3.Времето...от адската жега до "студ" и после защо съм болна.Да,в това хубаво временце аз съм с ужасно главоболие и постоянна хрема.Направо си е престъпление да си болен сега,но какво да се прави.Дано все пак оздравея по скоро.

4.Спокойствие...спокойствие и изведнъж пак се луташ между много въпроси и отговори.Но по тази тема ще пусна нов пост,по подробен.

Сега се отивам да търся музата си някъде или да си намеря нова.Не знам,но трябва да е по скоро. :D

P.S. I Love You

Да,знам че има такъв филм,който между другото си струва да гледате.Но аз няма да ви говоря за филма.Ще ви говоря за двете думички,за осемте букви,които може би изричаме най-трудно.Но са най-сладките думички.Думички,които всеки мечтае да чуе и да каже.

Но тези 2 думички,колкото и сладко да звучат – могат да ни донесат много главоболия на главата.И как ли?Сега ще ви разкажа една история...



Имало едно време...едно далечно кралство...една принцеса,която копняла за любов много дълго време...всички нейни приятелки били намерили своя принц...само тя го чакала...и го намерила...най-накрая...и принцесата се влюбила...тя обичала принца безкрайно...но това не е приказка с щастлив край...появила се злата вещица,която създала друга принцеса...тази принцеса използвайки магия трябвало да „открадне” принца...и успяла...с магията на тези две думички...Обичам те...и добрата принцеса останала сама...нейната любов била открадната...



Слабост или сила е да обичаш?Нима,когато обичаме някой сме слаби.Слабост ли е да искаш да се събуждаш до любимия?Слабост ли е да искаш да дадеш всичко от себе си,за да е той щастлив?Слабост ли е да пренебрегваш себе си заради другия?Слабост е!!!Защото може да ти отнемат любимия...А тогава проявяваш слабостта си...Но е и сила...Сила е да даряваш любовта си безрезервно!Сила е за теб да има само един човек на света!Сила е да искаш всичко и нищо от любимия!



Обичам те – тези думички,който могат да преобърнат живота ни за секунди!



И сега ще ви кажа само още едно нещо: тези думички са най-болезнено сладките,но ги казвайте само и единствено тогава,когато сте сигурни че ги изпитвате.Не бъркайте чувствата.Обичта е нещо много красиво,което не бива да бъде потъпкано от немърливостта на хората...Не лъжете,че обичате някого ако наистина не го обичате... Обичта е прекрасна само тогава,когато е искренна...


Сила е да кажеш "Обичам те" защото тогава проявяваш слабостта си!

Страх

Страх ме.Никога не ме е било страх толкова колкото сега.Не се страхувам пак за някоя глупост.Този път не...Страх ме е от загубата...Страх ме е ...даже ми е трудно да го кажа без да ми се насълзят очите...Страх ме е от смъртта...може би единственото нещо пред което сме безсилни.Не искам дори да си помислям за най-лошото...Мога само да се моля,много да се моля всичко да се оправи...и знам,че ще е така..Не искам да губя надежда...Няма да губя надежда...

Продължавам...

Да се усмихвам...
Да пея...
Да танцувам...
Да падам и да ставам...
Да се боря...
Да не се отказвам...
Да прощавам...
Да се надявам...
Да помагам...
Да обичам...
Да живея..
Да бъда себе си...

EDIT: В. К. С. Продължавам да продължавам :D

Откровенията на момичето ;)

Има неща,които колкото и да ти се иска да кажеш - не можеш.Може би защото не искаш да ги кажеш или просто не можеш да опишеш това.В момента искам да ви споделя нещо,но не намирам думите.Не намирам думи,с които да ви кажа какво изпитах сега.Едно странно чувство.И защо по дяволите не мога да се оттърва от това чувство?Дали защото още ми пука?НЕ!Не е това.Спря да ми пука и сама се убедих в това!Сега съм щастлива...онези пеперуди в стомаха ми са си там...през почти 99.9% от ежедневието ми.Но този 1% ми пречи.И не мога да го отстраня и пеперудите да станат 100% от ежедневието ми.
Колкото и да се опитвам да ви опиша това чувство не мога.Трудно ми е.Защото не знам какво е...Дали е болка?Неприязън?Яд?Или може би злоба?Сега като се замисля май е съчетание между болка,яд и злоба. :D
Да,много ме е яд.Знам че не трябва да ме е яд.Ще спечелих много.Но ме е яд,че бях изиграна.Изиграна по най-долния начин.Но се успокоявам с мисълта,че за всичко има време.И може би накрая ще се смея аз.А който се смее последен - се смее най-добре!
Този пост е продиктуван от една снимка,на която случайно се натъкнах.Или може би не беше случайно...Може би аз сама предизвиках онова чувство,за което се опитвам да ви обесня...Да...Никой не може да ти навреди толкова зле,колкото сам ще си навредиш...(или не беше така :D няма значение)
Знаете ли какво искам да мога да правя?Да чета мислите на хората - когато си поискам.Мисля че ще ми е много по лесно с всичко.Само си помислете...Докато ви изпитват по най-омразния ви предмет - ще можете да четете мислите на учителката ви или на някои "знаещ" и ще имате 6.Или ще можете да се измъквате от всяка ситуация - така че да е най-добре за вас.Ще знаете кои са истинските ви приятели,да ли ви лъжат,дали ви обичат,дали гаджето ви ви е изневерило,дали има намерение...Зарежи човек една минута преди той да те зареже и той цял живот ще съжалява за това...

Наистина не знам защо е този пост.Но се чувствам по добре от преди 30 минути.Най-вероятно не сте разбрали нищо от поста ми...Doesn't matter...Блога си е мой и имам правото да пиша каквото искам...дори това да са пълни глупости...*като този пост*
Надявам се,че не съжалявате че сте отделили от ценното си време да го прочете! ;)
Хах,сега дори не се сещам песен,с която да ви поздравя...


10 things you don't know about me

Поздравче с Hoobastank - The Reason


Не знаете коя съм.Или сте от хората,които знаят.Няма значение.Сега ви предстои да разберете нещичко за мен.Всъщност са цели 10 неща.EnjoY
  1. Не знаете,че съм много чувствителна,лесно ранима душа.
  2. Не знаете,че искам да имам и по-голям брат.Но имам по-малка сестра,която обичам безкрайно.
  3. Не знаете,че рязката промяна на нещо ме влудява.
  4. Не знаете,че искам да свиря на китара.
  5. Не знаете,че бях много нерешителна.Но вече не съм.Дори понякога първо действам и после му мисля за последствията.
  6. Не знаете,че 2 пъти отрязвах 2 момчета,които ми бяха много добри приятели,но взеха,че се влюбиха в мен,а аз не отговорих на очакванията им.Сега ми е странно.Не знам как да се държа с тях.Надявам се да не ми се случва пак мой много добър мой приятел да се влюби в мен,а аз да не мога да отговоря на чувствата му.Гадно е.
  7. Не знаете колко много обичам,уважавам(или направо обожавам) семейството и приятелите си.
  8. Не знаете,че обръщам голямо внимание на малките неща.
  9. Не знаете,че съм много амбициозна.Дори понякога прекалено,и тази прекомерна упоритост ми пречи.Но когато всичко е в граници - "от нищо правя нещо".
  10. Не знаете,че доста често ставам злобна.

(inlove)

Влюбена съм.Да,любовта е прекрасно нещо.Може би най-прекрасното,най-завладяващото чувство.Вие още ли не сте разбрали,че съм влюбена?Не си ли личи?
По глупавата ми ухилена физиономия?По 38 каратовата усмивка перманентно залепена за лицето ми?По блясъка в шарещите ми очи,търсещи само него?По изчервяването по бузите ми щом си засечем погледите?По неспособността да сформирам нормално изречение,когато е край мен?По учестеното дишане и бързите сърдечни ритми?По това,че постоянно споменавам името му,дори когато разказвам урок по биология?По това,че навсякъде по тетрадките ми е изписано неговото име?По това,че постоянно гледам телефона си да проверя дали ме е търсил?
Той е непрестанно в мечтите ми;постоянен гост в сънищата ми;обсебил е мислите ми.
Не се ли чуват хилядите пърхащи пеперуди в стомаха ми?Не се ли вижда пламъкът в очите ми?Да,аз съм влюбена!


Whitesnake - Is This Love


"Когато срещаме някого и се влюбваме в него,имаме чувството,че цялата вселена е на наша страна!"

Ъъъ..извинявай,може ли да се запознаем?...

Спокойно.Дишай.Издишай."Днес изглеждаш страхотно.Няма как да не му направиш хубаво впечатление.Само се успокой."Повтарях си това за стотен път тази сутрин.Но всичко щеше да бъде наред,ако онзи тъничък гласец в главата ми не твърдеше друго.Да,точно така.Малкото дяволче не спираше да повтаря:"Много си неспокойна.Ще се изложиш".Водехме тих и "спокоен" диалог в главата ми."Погледни се.Прекалила си с фон дьо тена." "Та аз дори нямам фон дьо тен по лицето" - "Ще се спънеш и ще паднеш." "Няма с равни обувки съм." - "Той няма да те хареса.Няма да тее харесааа...Няма..."- "СПРИ!!!"-едва се сдържах да не се разкрещя на глас.
Цялото това притеснение ме е обзело от вчера.Не.По скоро от преди 3 дни.Понеделник е,което означава ще се видя с онзи сладур,с който вече 2 пъти се засичаме в тролея,с който пътувам.Да това момче е Prince Charming.Толкова е обаятелен.Тази непокорна черна коса и тези сини очи,тяло като на гръцки атлет и усмивка,караща те да затаиш дъх.Просто ИДЕАЛЕН!
Да,аз го виждам не само в тролея.Всъщност за последните 2 седмици доста пъти се срещнахме случайно...или може би не...Но след като разпитах за него,се оказа,че никой от моите приятели не го познава и единствения начин да се запозная с него е да го направя сама в тролея.Цели два дни мислих план как точно да стане.И измислих...Щях случайно да го заговоря,после щяхме да се разприказваме и така...както в приказките. :D Само трябваше да събера кураж да го направя.А на мен точно това ми липсваше.
И така.Пътувах вече 10 минути,което значи,че неговата спирка наближава...Оу...Сърцето ми биеше лудешки..."Хах...той ще усети пулсът ти и ще ти се смее." - "Той да не е вампир за да ми чуе сърцето."още само една спирка...Паника.Не,не биваше тя да се усилва.Имах чувството,че главата ми ще гръмне.Причерня ми.Само това оставаше сега - да припадна.Придвижиш се колкото мога по бързо до отворения прозорец.Свежия въздух проясни мислите ми.Вратите на тролея се затвориха.
Следващата спирка.Пак тази паника.Започнах да се потя.Извадих малкото огледалце от огромната ми чанта,което едва не счупих докато го отварях.Погледнах се.Всичко изглеждаше добре.Спиралата ми не се беше разтекла.Косата ми беше идеално изправена.Все още имах бледо-розов гланц по устните си.Нямах петна по дрехите.И най-важното - усмивката ми беше очарователна(както винаги).Заслужаваше си да стана час и половина по рано."Ти си секси момиче" Оу.На глас ли го казах?!Май да,съдейки по погледите на хората около мен.
Ето я и неговата спирка.Имаше цяла тълпа от хора чакащи да се качат в тролея.Но него не го виждах.Огледах се от всички страни.Претърсих с поглед целия тролей.Огледах всички хора.Но не го го нямаше!Нямаше го!Моя Prince Charming не се качи в тролея...

"Няма нищо.Следващият понеделник." - Хм...оу...пак ли трябва да преживея това?!