Кратка почивка...

Кратка почивка...6 дни...но все пак е почивка...още не съм решила какво ще правя през първата седмица на месец май.Искам само наистина да си почина,да си презаредя батериите.Последните няколко дни бяха доста интересни за мен и ме подтикнаха към най различни размисли за "нещата от живота".Следващите дни ще се опитам да ви разкажа за тях.Имам изключително много идеи,да пиша в блога си.Само дано да имам време и музата да не ме напусне,че тогава ще е лошо :X
С огромно нетърпение чакам следващите постове на блоговете,линкове към които има вдясно на вашите монитори :P
И с още по голямо нетърпение чакам бъдещия блог на една любима моя приятелка

Очаквайте още по интересни неща в следващите дни ;)

Колко малко му трябва на човек да се усмихне

Какъв ден!Какъв ден!Дори и лошото време от сутринта се оправи и сега е слънчево!Много слънчево!Не съм вярвала,че ще се радвам толкова на това време.Добре че се оправи времето и излязох.И съдбата ме срещна с две мои приятелки,които много обичам!Girls,love you so much!Само две думи си казахме,но ми бяха достатъчни да не спра да се усмихвам по целия път обратно към вкъщи!Виждате ли колко малко му трябва на човек да се усмихне!И изобщо не е трудно-само трябва да раздвижиш лицевите си мускули :) Пробвай и ти...От 2 дни ме е обзела такава еуфория.Не съм спряла да подскачам из вкъщи цял ден,пея си,танцувам си.Направо съм полудяла!И на какво се дължи това ли?На предстоящата седмица,в която ме очакват само хубави неща.Е като изключим тежките мъки в училище,всичко останало се надявам да бъде отлично.И най вече едно събиране с едни хора,които страшно много уважавам и ценя,и са страшни купонджий.Никога не ми е скучно с тях.Само като си спомня за предните събирания...ох колко беше хубаво!!!Доброто настроение и положителният заряд ме държеше седмица след невероятната вечер.It was awesome!

Хенри Дейвид Търоу е написал:"Живей всеки сезон като последен.Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях."

Малко музика

Тъй като днес около 10 пъти започвах нова публикация на 10 различни теми,но все ги зарязвах по средата,тъй като нищо не се получаваше,ще ви препоръчам малко песнички.


10 хубави песнички. ;) Прослушайте и ако ви хареса теглете.

Времето лети...или Когато бяхме млади

Аз съм на 17.Оу на 17 години съм - т.е. 10 клас.Или иначе казано след 2 години ме очакват изпити.После луд студентски живот,създаване на семейство,тежки мъки по край работата и ще дойде времето,в което ще седя на някоя пейка в двора на някоя къщурка и ще наглеждам пра внуците си и ще се чудя какво съм направила с живота си?!
Вчера вечерта докато гледах не без известното предаване VIP Brother и по точно - шоуто за спасяването на Део,разбрах че Део (Деян Славчев(ох,Деян-колко сладко е това име,но това е друга тема)) е на 34 години.Аз си мислих,че е на 23-25.Че е младичък.Е не,че е стар на 34,но останах много изненадана.И след кратки сметки,да да наистина кратки сметки,все пак уча в математическа гимназия,осъзнах че съм на половината на неговата възраст.Или още 17 години и ще бъда на неговата възраст.Е няма нищо лошо в това.Не ме плаши,че ще стана на 34.А това,че Времето лети.Да,то наистина лети.1 година от живота ми се изниза сякаш 1 месец.Не,всъщност 17 години излетяха със скоростта на космически кораб.Помня,когато бях дете и си играех с кукли и камиончета.Помня когато в детската градина ударих едно момиче с камионче,защото не ми даваше да говоря с момчето,което си бях харесала.Безгрижен детски живот.Помня първия ми учебен ден.Помня първия ми ден в гимназията сякаш беше вчера.Е минало свършено.Сега ще гледам напред.Настоящето ме зове. ;)
Сигурно и вие сте се замисляли за живота си.Какво е било?Какво ви очаква?Дали ще станете адвокат или ще сте общ работник?Все въпроси ,на които нямате отговори.Съжалявам,но няма и да разберете,докато не дойде време!
Но за сметка на това пък може да погледнем в миналото и да направим един подробен анализ какво сме направили.Но не се отдавайте на миналото прекалено много.Все пак е минало и няма да се върне.Аз прегледах моето минало.И това ме накара да искам да живея живота си още по силно.Живейте го и вие!Аз живея!

Мисля...Не!...Да!...Ох,няма значение...

Започвам този пост без определена тема,без определена цел.Просто ще пиша.Ще пиша и ще ви кажа какво ме притеснява.Притесняват ме много неща,повечето от които са незначителни.Да,като се замисля наисина са незначителни.Дребни неща на фона на по-големите световни проблеми.Но те са си моите дребни неща.А множеството дребни неща започват много да ми тежат и предусещам,че няма още дълго да издържа така.Да карам по същество.Не отдавна имаше период от живота ми,в който се чувствах зле.Всичко,което имаше значение за мен се разпадаше.Всичко,за което съм се борила рухна.И аз спрях да се боря.За момент се отказах от всичко.Вече нищо нямаше значение.Не исках да ставам сутрин,защото ме очакваше поредния ден пълен с разочарования и провали.Нямах повече сили да се боря.Исках само да плача,да плача,да плача...И след поредната сутрин,в която се мъчех да заспя отново,да се събудя по късно,за да е по кратък денят ми,аз си спомних за хората,чиито усмивки ме радват.Спомних си думите на една приятелка,която ми каза: "Усмихни ми се,за да ми се оправи настроението.".Спомних си за думите на един съученик,който ми каза,че усмивката ми не е фалшива,а е една такава готинка и непринудена.Спомних си за хората,които ме крепяха в този ми период.И как всячески се опитваха да ме развеселят.Реших,че е време да захвърля самосажълението и да продължа напред,защото живота ми е прекалено ценен,за да го пропилея.И намерих сили.Започнах да се опитвам да се наслаждавам на всеки миг,да намирам хубавото във всичко.И така започна нов период от съществуването ми.И си мисля,че мрачния период ми беше за урок,че без него сега нямаше да съм аз.И нали от тръните се раждат рози.Моята роза разцъфна.Сега се наслаждавам на птичките и пчеличките,на хубавото слънце и на прекрасните хора,които не спират да ме радват всеки ден.
Аз май много се отклоних от темата.Да,това ми е присъщо.Но за да разберете по-добре трябваше да ви разкажа и това.Та какво ме притеснява ли?Аз не съм възстановила нещата,които рухнаха.Просто се научих да живея с тях и да не им обръщам такова внимание,защото както споменах те са дребни.Притесняваме да не би да не мога да ги оправя.Притесняваме,че ще оплескам всичко още повече,защото рано или късно ще трябва да се опитам да ги коригирам.И това е.Това ме притеснява.Мисля да приключвам. :)

P.S.Вие сте герой ако сте стигнали до тук.Браво
P.S.2 Ще ви препоръчам няколко песнички: Цък тук
и тук
P.S.3 Усмихнете се.Вашата усмивка радва хората,които ви обичат и дразни хората,които не ви харесват.Затова се усмихвайте по често ;)
P.S.4 Забравих да ви кажа,че се чувствам перфектно.
P.S.5 И тълкувайте заглавието както вие решите. :p

Христос Воскресе



Христос Воскресе!

Факти от живота

1. Най-малко двама души в света те обичат толкова много, че биха умряли за теб.

2. Най-малко 15 души в целия свят те обичат по някакъв начин.

3. Единствената причина някой да те мрази някога е, че иска да е като теб.

4. Усмивката ти може да донесе радост на някого, дори и той да не те харесва.

5. Всяка вечер НЯКОЙ мисли за теб преди да заспи.

6. Ти си света за някого.

7. Ако не си ти някой може да не е жив.

8. Ти си специален и уникален.

9. Някой, за когото дори не подозираш, че съществува, те обича.

10. Когато правиш най-голямата си грешка някога, рано или късно нещо добро ще излезе от нея.

11. Когато си мислиш, че светът ти е обърнал гръб, по-добре се огледай. Може би ти сам си обърнал гръб на света.

12. Когато си мислиш, че не може да постигнеш нещо, най-често не го постигаш. Но ако повярваш, че можеш, рано или късно може да го постигнеш.

13. Винаги си спомняй хубавите неща, които са казали за теб. Забрави лошите.

14. Винаги казвай какво мислиш за другите; ще се чувстваш много по-добре.

15. Ако имаш най-добър приятел, намери време, за да му покажеш, че ти е най-добрият приятел.


Любов,любов...

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристига любовта при нас.
Пристига и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристига ненадейно,гратис
и дявол знае от къде...
Недялко Йорданов

Това ми е късметчето...:) Стискайте палци да се сбъдне :D

Неочакваната среща е винаги чудо

Неочакваната среща се случва в момента,вкойто трябва.Тя е предопределена,за да ни покаже нещо,което е пред очите ни,а ние не виждаме.Нещо,което пропускаме,а е важно за по нататъшния ни живот.В това се крие нейното чудо.Тя е като камъчето,което ще преобърне колата.Но дори и от това винаги ще излезе нещо хубаво.Неочакваното е винаги вълнуващо и интересно.И когато най-малко очакваш се случва нещо хубаво,което променя живота ти и те прави по добър човек!
Не се страхувай от неочакваното!

...It doesn’t matter…Все ще бъде другата...

И в живота ти се намесва тя.Без да попита дали има свободно място за нея.Идва без предупреждение,когато най-малко очакваш и желаеш.Идва и променя живота ти,преобръща го за секунди.И в този момент тя променя 3 съдби-твоята,нейната и на момчето,което ти обичаш,а за нея то е просто пoредното завоевание. ;)

Гледаш я и не вярваш на очите си.Мислела си си,че тя е добро момиче,различно от останалите.А тя е точно същата.Промъква се незабелязано,взима ти най-скъпото и оставя голяма празнота в теб.

Гледаш я и започваш да се обвиняваш как си допуснала тя да открадне гаджето ти.Ами тя използва евтини номера.

Като за начало,започва с хубави,обработени снимки в интернет.

Следва: излиза с неговата компания,за да го накара да я забележи.

Обменят си скайп,телефони и се започва.

Коментари в интернет,на който ти не обръщаш внимание,защото си сигурна че тя не е такова момиче,а твоят човек те обича безкрайно и няма да ти изневери.Каква грешка само да мислиш така!

Започва да превзема малко по малко територията ти.Тя най-добре знае,че за да спечелиш едно момче,първо трябва да спечелиш компанията му.Направи ли това,вече всичко останало е лесно.

Компанията на твоя човек ще изиграе най-голямо значение,колкото и да те е обичал той.Бог да ти е на помощ ако неговите приятели не те харесват.Момиче много си го загазило в такъв случай! :S

Та те приятелите му му казват,че е време да те смени.”Виж колко е хубава,забавна и леле само какво дупе има” Пф.Момчета.Те мислят по скоро с долната си глава,но това е без значение сега.Търсела някой свестен,някой на който да вярва и случайно се изпуска и казва: „Някой като теб!” изчервява се леко,после добавя „Упс!Това май не трябваше да го казвам!”.И твоето момче вече е в краката и.

В момента,в които усети,че той почва да се поддава тя вече се чувства спечелила.И е почти така.Ти не подозираш за нея,и за теб живота ти продължава да тече по същия начин до момента,в който гаджето ти започне да се държи странно.Но дори и тогава пак не осъзнаваш какво става по край теб.Сякаш само ти не виждаш истината.Сякаш си сляпа само за това.....Малко по малко тя те замества в неговото сърце...И ето че идва краят...Тя победи...Загуби войната,в която дори не знаеше че участваш...

Към всички крадли на чужди гаджета:

Стойте далеч от заети момчета...Мислите си че това,което правите е прекрасно...Хах...Само не забравяйте че всичко се връща и съвсем скоро и вие ще бъдете на наше място.....

Към всички момичета,чиито гаджета са били откраднати:

Не се притеснявайте...и те ще са като нас...а и каквото и да имат те – вие имате повече... :)

5-те най-тъжни песни за мен

За да е една песен тъжна за теб ти най вероятно я свързваш с период или случка от живота ти.
Ето ги мойте 5 песни:
1. Anthony Hamilton - Dear Life
Sometimes in life,
You run across a love unknown,
Without a reason, it seems like you, belong.
Hold on Dear Life,
Don’t go off running from what’s new,
I became somebody, through loving you.
Самия текст на тази песен ме кара да се разплача.

2.The Get Up Kids - Like A Man Possessed
Когато и да я чуя няма как да не ме разчувства.Мелодията в началото и след ядосаното "Say it!Does it show?" и после само се повтаря Like a man possessed...A requiem...

3.Danity Kane - Stay With Me
Тази песен я свързвам с много лични неща.Лични неща,за които не ми е лесно да говоря,защото все още не съм превъзмогнала всичко.

4.Деси Слава - Приятелки
Мисля,че е ясно защо ме натъжава,въпреки че все още съм в гимназията,а не съм завършила.Тази песен я свързвам с най-добрите ми приятелки.
Love you girls
Благодаря ви за всеки един момент прекаран с мен,благодаря ви за подкрепата и за това,че не спряхте да вярвате в мен

5. Rascall Flatts - What Hurts The Most
What hurts the most
Was being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was tryin’ to do

Мисля,че са това.Надявам се поне една песен да ви хареса. ;)

And who am I? - That's a secret I'll never tell :D

Е не никога.Но ако ме познавате може и сами да се досетите. :D
Сега дори не знам защо си направих блога.
Всъщност знам.Братовчедка ми ме насърчи да показвам това,което пиша.Ще споделям с вас всичко,което ми минава през ума по един или друг начин.И се надявам да ви е интересно и да посетите блога ми отново...